Стаята на Кат и Джен

Вечността е доста дълго време ,а скуката може напъло да убие удоволствието от това да си безсмъртен.Но поне след ,като срещнах доведената си сестра Дженифър ,нямаше повече да бъда сама.Отначало бях много скептично настроена ,но общата ненавист ,към собствената ни майка ,ни сближи страшно много.До толкова ,че мога да и` кажа всичко и да очаквам тя да ми помогне ,без значение, колко подло постъпвам ,тя винаги е на моя страна.За това я обичам ,може би единственият човек ,който наистина обичам и пред който ,не играя роли.Решихме двете с Джен ,да дойдем , като ученички в училището за ловци на демони ,отоново ,зарази скуката ,а и ни беше интересно да видим ,на какво точно се учат ловците.Не се страхувахме да бъдем разпознати и двете можем да се държим , като обикновенни разглезени момичета.Вродената ни привлекателност и неустоимост ,като наполовина сукуби ,ни отваряше всички врати и навсякъде ,а благодарение на този ген ,не откачахме като видехме кръв .Освен това имахме и доста годинки да се научим ,да се контролираме до съвършенство.До толкова ,че бях участвала ,като помощник на червения кръст ,по време на война ,а там кръвта беше навсякъде.Но стига толкова за миналотовреме ,беше ред, да мисля ,за това ,което предстои,отново имах грандиозен план,който Джен и се стори доста забавен.Бях се излегнала на удобния диван,в общата ни стая в училището.Която да си призная ми харесваше.Джен се беше загледала през прозореца ,гледката наистина беше хубава.
- Какво смяташ да правим сега ,скучно ми е ? Тя се усмихна дяволито ,знаеше ,че щом ми стане скучно ,някой умираше ей така просто за кеф .Повечето пъти дори не бях гладна.

Загледах се в Джен ,да не ми се убиваше никой ,какво му беше забавното на това ,като беше част от ежедневието ми.
- Какво ще кажеш ,да излезем и да се разходим из училището ,може и да си хванем някой с който да си поиграем.-усмихнах се палаво.
Тя ме погледна и веднага усмивка заигра и по нейното лице.Знаеше на къде бия ,беше минало известно време от както не се бях хранила ,чрез енергия ,а тук в училището не можехме да пием кръв и ни оставяше само това .Лесно щяхме да си намерим хранители,бяхме и двете толкова привлекателни ,че кой би ни устоял.Но трябваше да внимаваме ,защото ловците ,бяха развили известен имунитет,а не ходеха с табелки и можеха да ни заблудят ,но от целувката можех да разбера ,всичко .Това ,поне щеше да ми е от полза ,но все още не знаех ,дали и те могат да ни разпознават ,ако ни целуват ,та трябваше да внимаваме.Ако прикритието ни пропаднеше,виновника ,щеше да умре.Но дотогава ,не трябваше да поемаме излишни рискове,като оставяме трупове след себе си,било то за хранене или забавление.

Усмихнах се лукаво и погледнах Кат с поглед, който не можеше да обърка никога, крещящ с пълна сила "ДА!". Станах от леглото и отидох до гардероба. Облякох една къса рокля и се запътих към вратата.
-Хайде - казах на Кат и натиснах бравата на вратата, а тя вече споеше до мен. Когато излязохме се огледах. Училището беше обширно и навсякъде се скитаха ученици. Не знаех накъде да тръгнем, затова въпросително погледнах Катрин.
-Някакви идеи - попитах я.
-По-голямата си, како, ти реши - засмях се.

Знаех си ,че ще съгласи и тя беше луда глава ,като мене ,облякох нещо секси докато тя се обличаше .Сега и двете бяхме готови за ловът .Излязохме в коридора и тогава тя ме попита ,но ем нарече ,како ,а хидяли пъти ,я бях молила да не го прави.
- Джен говори сме за това ,вече ,каква кака съм ти аз ,само с 10 години съм по -голяма ,а това на фона на наште години е нищо--казах престорено ядосано.След което продължихме да се хилим .Веднага бяхме забелязани от две момчета ,които се приближиха към нас ,смигнах на Джен и двете ги хванахме под ръчичка и ги отведохме в стаята си.След като хубаво си поиграхме с тях ,те бяха изтощени и източени в същинския смисъл на думата,но поне не бяха мъртви ,много сън и добра храна и щяха да си възвърнат силите.Не трябваше да привличаме внимание. ,оставихме ги толкова доволни,както и ние ,останахме да лежим ,така и да се наслаждаваме на приятното усещане.

Лежахме си ,когато Джен ,заговори за убийства ,да и на мен ми се искаше ,но се стърпях,но тя беше права два трупа лесно можехме да прикрием.Можехме дори да им изцедим кръвта ,но тя по-добре ,знаеше,че те нямаше как да останат само двама.Щяхме да видим ,че можем да ги прикрием и какво за нула време щяхме да се напълним с трупове,които да ни издадът прикритието.Не си струваше ,щяхме да се стърпим.
- Джен знаеш ,че е необходимо да пазим поведение ,дошли сме с определена цел и докато не я изпълним ,трябва да останем тук ,разбираш ли ?-Тя кимна ,знаех ,че разбира ,въпреки ,че не го показвах и на мен не ми се нравеше ,да си променям начина на живот ,но трябваше да бъдем гъвкави.
- Смятам да изляза да се поразходя,нали нямаш нищо против да те оставя сама ,за малко ?- Тя ме погледна сърдито и сякаш ми казваше "Да не съм бебе ,нямам нужда от бавачка"- Усминнах се и излязох.