Стаята на Джеймс Джаксън Джой

Моята стая
Стаята на Джеймс Джаксън Джой Room%2Bnew

На сутринта се събудих в стаята си,не очаквах да се събудя там,спомнях си че ни нападнаха,но това че сме би пренесени в стаите ни беше напълно мъгляв спомен за мен,но какво да се прави.
Отворих си очите,огледах се,влязох банята.Изкъпах се,след което се заоглеждах и се замислих какво да правя,бях сам в стаята,затова можех да правя каквото си искам без някой да ми казва,какво да правя,като аз лично много мразя такива неща.
Взех си любимата книга,която щях да чета сигурно за 50 - ти път и седнах на леглото си,оправих го след което легнах повдигнах възглавницата,сложих си слушалките пуснах си песента и зачето.
След по - малко от секунда стаята се разтресе,и мен започна да ме боли глава.
Оставих книгата и слушалките,помислих си,че ми се е сторила затова си затворих очите,усетих,че нещо мърда,когато си отворих очите видях Лунна с някакво друго момиче,вероятно демонка.
-Пак ли ти? - казах и станах.

-Не е ли сладък? -Казах на Джесика и се усмихнах на Джеймс. Седнах на леглото до него. На мисли ми идваха много перверзни неща, но всичко бе прикрито зад моята невинна, ангелска усмивка.
-Момче, бъди честен и откровен пред себе си, че искаше да дойда. -Казах усмихнато и показалеца ми бавно погали врата му.
-Искаш да съм тук и много добре го знаеш. Няма нужда да те хипнизирам. -ПОгледнах го самодоволно.
Приближих се и целунах врата му леко и нежно. Усмивката не се сваляше от устните ми. Погледа ми се върна на Джесика.
-Казах ти, че е голям сладур. -Подсмихнах се. -Ако беше демон щеше да е далеч по-интересен за мен, но и така става.
Приближих се още, докато устните ми не бяха на сантиметри от неговите. Усмивката ми се разшири.

Щом се появихме в стаята на напълно непознатото за мен момче,някак си се почувствах по-добре.Вече не бяхме в ада....
Момчето изглеждаше уплашено и объркано,но не от появата на Лунна,а от появата й с мен.Не ме очакваше,не ме познаваше,не знаеше какво мога да направя,дори не знаеше за какво идвам.Със сигурност обаче знаеше,че съм демон.След тихите думи на новата ми приятелка,определено му стана ясно защо сме тук,е поне мисля,че е разбрал.И наистина беше доста хубав,напоследък само грозници около мен.
-Права си,симпатичен е!-усмихнах й се в отговор.-Мисля,че кръвтта му ще е също на високо ниво!-изсмях се,но едва ли му се е сторило смешно.

Вече почваха да ме дразнят тези двете.
Трябваше да предприема нещо,но незнаех какво Лунна беше красива,и беше момиче,неможех да започна да я бия,а и тя е демон няма какво да правя.Трябваше да измисля нещо докато намеря помощ.
-Знаеш ли какво? - казах аз и се усмихнах. - Ще отида до тоалетната! - казах и се усмихнах след което изтичах и се заключих,имах номера на брат ми,щях да му пиша смс,след което той щеше да дотича с няколко арбалета.
"Бързо ела в стаята ми,едни демонки искат да ме убият" - написах и го изпратих.
След което отворих вратата,оставих телефона в тоалетната и заключих вратата.
-Е момичета,бяхте така добри да ме оставите да се успокоя,сега каквото искате правете с мен. - казах аз,а те имаха вид на нищо неразбираши вампири.
Свалих тениската си и легнах на леглото.
Разперих ръцете си.
-Хайде какво чакате това е последния ви шанс. -казах и придърпах Лунна като я целунах.

Той ме целуна доста дръзко, което ми хареса. За момент се отдръпах.
-Ти си едно лошо лошо момче, Джеймс. -Казах и погледнах Джесика. -Ще се забавляваме доста с това лошо лошо момче.
Направих знак на Джесика да се приближи, а аз целунах врата на Джеймс. Усещах пулса му да се удря в гърдите му, но нямаше да го ухапя. Не бях толкова гладна, а и имах други намерения.
Устните ни отново се срещнаха в страстна целувка, която изгаряще моите и неговите устни.
Усмивката не слизаше от лицето ми.

Първоначално не бях сигурна дали да се включа в това,безумно нещо.Не бях целувала човек до сега,но щом Джеймс си свали блузата колебанията ми се разсеяха.Прииска ми се да го докосна,да допра устните си до неговите.Обичах да правя такива неща,но обикновенно ги правих насаме с момче,необичайното беше,че сме трима.
"-Е,и двамата ме повикаха."-изкикотих се без да произнасям нито думичка.
-Доста е смел и това ми харесва!-усмихнах се самодоволно и се приближих по-близо до него,гледайки го право в очите.-Готов ли си обаче за две лоши момичета?-усещах дъха му и чувах неговото сърцебиене.
-Напълно!-усмихна се той,но долових малко напрежение у него.
-Щом казваш!-прошепнах и долепих устните си до неговите...

Погледнах към момичетата.
-Добре по - полека ми идвайте! - казах и погледнах зад тях,а точно там стоеше брат ми с директора.
Засмях се.
-Момичета обърнете се ако обичате! - казах и двете се обърнаха двамата скочиха върху тях но те избягаха,във въздуха остана едно лице,това на Лунна,което ми каза
"Ще се върна"
Погледнах към директора,той се усмихна след което изчезна надолу.
-Къде ти е телефона? - попита му Тейлър,но аз не му отговорих,облякох се след което се усмихнах.
-Всичко е наред,може вече да си отиваш.Казах му а той излезе.

» Стаята на Кат и Джен