Реката под моста

Заглавие: Реката под моста Сря Окт 20, 2010 1:39 pm

СВОБОДНО РП!

Анди обикаляше и гледаше всичко с огромен интерес.За първи път стъпваше в училището.Имаше всичко което Ди бе виждала само по телевизията.Учениците бяха облечени в стилни дрехи,а тя с някакви изсулени дънки и черен потник.Всичко тук и се струваше много страно.Все едно беше някакъв нов свят,по-хубав свят.Естествено не забрави и да се оглежда за готини момчета.Не знаеше колко дълго върви ,когато стигна мостът.Погледа известно време като гръмната,но после се осъзна.Макар и проста,гледката беше савършена,сякъш е изкарана от някой филм.Беше удивително.Ди продължи да гледа в захлас.
-Е гати красотата!-отбеляза тя чисто по Ню Йоркски.

На сутринта станах много рано и се приготвих взех си душ и се облякох вони и чисти дрехи.Изхвърчах през вратата и училището за няколко секунди,вече ми беше по - лесно да се ориентирам.След ходене стигнах до моста на реката.Красива гледка се простираше около мен.Видях едно момиче което се любуваше на красивата гледка.-Леле,много е хубаво! - казах а тя се обърна към мен. - Здрасти аз съм Джеймс! - казах и пружих ръката си напред за да се здрависаме.

Анди го изгледа странно и пое ръката му.
-Анди.-каза тихо тя.
По принцип когато се пристени тя говореше тихо.Въздъхна и погледна на страни сякъш търсеше помощ.Не разбираше,защото все се притесняваше в присъствието на някой нов.
-И ти ли ще учиш в това училище?-попита тя и се ядоса на себе си.
"Разбира се,че учи тук Торес.Ух,че си глупава...."
Направи няколко крачки на страни и застана до него и погледна отново към реката.

Погледнах към момичето,нещо май я притесняваше.
-Ами да... - засмях се аз и се усмихнах. - И аз уча тук,много приятно местенце,с времето ще му свикнеш,всички са ужасно добри и приятни хора.
Казах след което се приближих,тя продължаваше да гледа към реката.
-Хей добре ли си,да не те засегнах? - попитах я като се приближих още малко към нея и я погледнах разтревожено.

Анди го изгледа въпросително.
-За к'во да ме засегнеш бе брат?-попита Ди.
Пак гаф.Оф боже това момиче нямаше да се научи,че не в Кварталната зала за билярд и говори като някой "готин пич".
-Ъъ..такова имах предвид,че не си ме засегнал с нищо.-Анди се засмя на себе си и погледна на страни с притеснена физиономия.
Имаше някои пропуски в възпитанието й,но тя се опитваше да ги запълни.Баща й все пак нямаше време за нея,трябваше да работи.Като крадец разбира се.А сестра й какви глупости и приказваше.Анди се погнуси при мисълта за историите й с какави момчета се е срещала.
-Та...на колко си години?-попита Ди.

Погледнах към момичето,беше симпатична,което още повече ме изуми защо се държи така,не `и се сърдех на нея,сърдех се на хората,при които е израснала.

-Аз съм на 14! - казах и се усмихнах,след което погледнах към реката.Не ми се занимаваше да я питам какво прави тук или каква е историята `и не си падах нахален,а и тя беше приятна компания дори без да си говорим за нещо. - А ти? - попитах я и се усмихнах към момичето,след което зачаках отговора `и

Анди погледна изумена.Джеймс е на 14,а иглежда дори по-голям от нея.Тя преглътна,защото се чувстваше като пълна глупачка.Държеше се като идиот,а беше по голяма.
-Ами аз съм на 15.Скоро ги направих.-усмихна се тя.
Макар,че като се замислеше,възраста няма никакви пречки.Може да си приятел на момче което е по-малко от теб.Все пак тя беше в "друг свят",никой не я познаваше и не трябваше да се държи гадно само за да не е я набият.По улиците в квартала си е виждала много побойща над по слаби хора от побойниците.Тя мразеше това нещо.Искаше да направи нещо,но нямаше никакъв шанс едно 15 годишно момиче да се противи на големи мъже.
-От кой град си?-попита отново.

Погледнах към момичето и се усмихнах.
-Ами аз не съм точно от град,аз и моето семейство сме живяяли дълго време в къща не далеч от Ню Йорк,но не в самия град а няколко километра след града,учил съм в селското училище. - казах и се засмях,след което се обърнах към нея и после пак към реката. - Не съм го казвал на много хора,но си приятна компания. - казах `и и се усмихнах,след което двамата продължихме да ходим по моста.

-Ти сериозно?-Ди се удиви.
Тя приятна компания?Тя която винаги мълчи като пукал?Уоу голям напредък.
Доста дълго седеше с дигнати вежди,от което като се сети се засмя.Леко се препъна докато вървяха,но това се дължеше,че е непхфатна.
-Няма значение в какво училище учиш,вабното е да получаваш знанията които искаш.Аз не успях да изкарам до шести клас.Трябваше да прекъсна заради "добрия" ми баща.-каза тя иронично.
-И ти си добра компания.-подметна тя.-Дори доста добра.Сравнение с хората с който съм била преди ти си....Добър.-тя се засмя и се усмихна.Сложи ръцете си в джобовете на дънките и се загледа в Джеймс.

Засмях се.
Беше приятно да се разказва за нея,незнам защо но имах чувството,че когато съм с нея няма да ми е скучно и винаги ще има за какво да говоря.
Това,че тя не риказваше,ме кара да мисля,че е супер защото прикриваше неща,които не ми бяха известни,и щеше да ми ги сподели когато на нея `и хрумне,ето такива хора най - ме кефат,да се държат на ниво.
-Харесва ли ти училището? - попитах аз като се надявах въпроса ми да не е много глупав и изтъркан,просто незнаех какво друго да измисля за да поддържам вниманието `и което в момента делях с реката и хубавата гледка.

Анди се засмисли.
-Ако говорим за красота училището надминаваше всички мечти на Ди.Но ако говорим материално...хм..тогава няма да имам отговор,защото не съм запозната с тази част.-Ди се усмихна
Очакваше скоро момчето да изтърси някое глупаво извинение и да побегне,но то още не си тръгваше."Ах какви нерви само".
-Ам ти познаваш ли вече хората тук или?Питам,защото ти си единственото живо същество което ме е заговорило.-засмя се Анди.

Засмях се.
Всъщност и аз не познавах повечето хора тук,само няколко момичета и няколко демонки.
-Ами аз познавам няколко момичета.. - казах и се замислих,като сложих ръцете си в джобовете като нея,беше доста студено,явно времето подсказваше,че идва зимата. - но ако искаш ще те запозная с тях,в неделя ще има Хелоуин парти,може да дойдеш с мен ако искаш,никой не хапе,а и те са страхотни хора,ще се зарадват да се запознаят с теб,няма да стане нищо лошо,ще се забавляваме. - казах и се усмихнах,след което продължихме по пътя си.

Анди се засмя.
-Не се страхувам от хората.Едва ли има по опасни хора от бандата която се събираше в квартала ми.Бяха вампири и демони.Ненавиждах ги.-каза Анди
Хелоуин беше един от любимите и празници.Когато беше малка с майка й се маскирваха и обикаляха града както другите деца,но винаги баща й разваляше всичко красиво в нейния живот.
-Холоуин казваш...Хм..обаче няма от къде да си взема костюм за купона.Май ще трябва да геп...имам предвид на взема назаем от някого.-Ди се смути.-Ти с какво ще си облечен?-попита тя като усети,че вече не е чак толкова напрегната и се отпуска.