Бойното поле

Заглавие: Бойното поле Сря Окт 20, 2010 2:21 pm

СВОБОДНО РП!

Заглавие: Re: Бойното поле Нед Окт 24, 2010 8:53 am

Момчета ме попита коя съм, аз само се усмихнах и се приближих по-близо. Беше хубав, симпатичен. Май щях първо да си поиграя с него.
-Ммм казвам се Лунна, но това няма да ти помогне много. -Казах и се усмихнах по-широко. Започнах да ходя около него в кръг, оглеждайки го, като някакъв експонат. Токчетата ми докосваха тревата, но не се чуваше никакъв звук.
-Сега е твой ред. Как се казваш? -Попитах, без да свалям усмивката от лицето си.
Спрях се точно пред него и кръстосах ръце. Спрях да го контролирам, нямаше смисъл да хабя енергия излишно.

Заглавие: Re: Бойното поле Нед Окт 24, 2010 8:58 am

Усмихнах се.
-Казвам се Джеймс! - отговорих `и.
Вярон,че сега не бях под контрол,но тя беше толкова хубава,а и в първия момент не забелязах,че е демон,за това щях да се притеснявам по - късно.
Приближих се още.
-Нова ли си в училището? - попитах я без да откъснав очи от нейните,макър,че тя беше на няколко крачки от мен,аз имах чувството,че е пред мен.
Приближих се още малко,а очите `и бяха все по - близо до мен.
Продължих да вървя,докато не видях отражението си,в очите `и спрях и се загледах в нея.Спрях музиката и прибрах MP3-ойката в джоба си,но слушалките паднаха на земята,не исках да откъсвам поглед от нея,защото имах чувството,че ще изчезне за винаги,когато се наведа да ги взема,с течение на времето забравих за тях.

Заглавие: Re: Бойното поле Нед Окт 24, 2010 9:06 am

Той се приближи, май си търсеше белята.
-Нова съм като цяло тук. -Казах, а думите ми прозвучаха като шепот.
Очаквах да побегне или нещо друго, но това момче май беше от смелите типове. Направих една малка крачка към него, така бяхме почти един до друг. Наведох се и му подадох слушалките, с моята си лукава усмивка.
-Не е хубаво да се взираш така, някой може да помисли, че си си изгубил ума. -Добавих, като отстъпих крачка назад и отново започнах да крача около него, докато умът ми не се зареди с идея какво да го правя.
Не откъсвах очи от него.

Заглавие: Re: Бойното поле Нед Окт 24, 2010 9:11 am

Тръгнах след нея.
-Не ме интересува каква беля мога да си навлека. - казах и започнах да се приближавам все повече към нея,а тя като чели ме отбягваше и вървеше на все до далечно място от мен. - Защо продължаваш да ходиш,отбягваш ли ме? - попитах я,като в гласа ми се усети ядосана нотка.
Един глас в главата ми казваше,да я оставя и да си отида,а другия да отида при нея и да поискам да ми разкаже за себе си.
По някакъв начин,една част от мен беше заинтересована по нея,искаше да разбере всичко за нея,за това от къде идва,каква е какво търси тук,учителка ли е?
А другата част искаше да побегне.
Приближих се по - близо до нея,след което я хванах за раменете,погледнах я в очите,след което се наклоних към нея и я цилунах.
Чувството беше странно,сякаш да целунеш цвете,от една страна пирятно,от друга страна неприятно,продължихме така доста дълго докато те вече не започна да се опитва да ме избута.

Заглавие: Re: Бойното поле Нед Окт 24, 2010 9:20 am

-Момче, не си навличай беда. -Казах като успях да се отскубна. -Не ти трябва да се замесваш с вампир. -Казах леко ядосано на себе си, че позволих да се случи. Май наистина си търсеше белята, ако продължаваше щеше да си я намери.
Появих се зад него, като усмивката се върна на лицето ми. Какво пък? Можех да си позволя малко игра с наивното хлапе.
-Май си падаш лошо момче, а? -Казах, гледайки го внимателно. -Целуваш вампири ей така, без да те е страх, че може да се превърнеш в тяхна вечеря. Колко глупаво от твоя страна. -Казах, усмихвайки се доста нагло.

Заглавие: Re: Бойното поле Нед Окт 24, 2010 9:23 am

Целувката приключи,а аз посегнах напред за да я хвана,но тя се озова зад мен.Сложих слушалките в джоба си,но не побързах да го затворя.
-Не ми пука искам те! - казах и тръгнах след нея.
Успях да я настигна,но тя отново се оказа зад мен тръгнах напред,но се препънах в слушалките и паднах,точно тогава се сетих какво става,бл съм под хипноза.
Изправих се.
-Леле,извинете ме! - казах аз. - Не искам никакви проблеми,нека си отида.

Заглавие: Re: Бойното поле Нед Окт 24, 2010 9:32 am

-Вече искаш да си ходиш? -Казах аз и се намръщих. Бутнах го отново на земята, като се оказах над него и се усмихнах дяволито.
-Усещам вълнението ти чак в мозъка ми, Джеймс. -Прошепнах в ухото му. -Наистина ли искаш да си ходиш? Ще е жалко, защото няма да ме видиш отново. -Казах и се изправих. Облегнах се на едното дърво, гледайки го.
-А повярвай ми, никъде няма да срещнеш такава като мен. -Засмях се, без да откъсвам и за миг погледа си от Джеймс.
Заинтригува ме, нямаше да оставя нещата така. Играта едва сега започваше, казах си.
Отново кръстосах ръце.
-Но ти си решаваш. -Казах, уж небрежно, но знаех много добре, че зад невинното ми изречение, се криеха задни мисли.
Усмихнах се.

Заглавие: Re: Бойното поле Нед Окт 24, 2010 9:38 am

-Ммм,не мерси,мама,тоест брат ми ме чака,трябва да се прибирам в училището,защото ако ме няма прекалено дълго време,брат ми ще вдигне шум до небесата,и ще тръгнат да ме търсят,а ти не искаш да разбират,че си жива нали? - казах и се замислих,може да е стар вампир,унищожен и сега възроден,или нов вампир,но аз трябва де опитам. - Ще те прогонят в ада,а ти не искаш да се връщаш там,и аз няма да искам да се връщам там,ако бях на твое място. - казах и се огледах.
Избутах я от себе си.
-Обещавам,че ще се върна довечера,или утре,просто сега трябва да се прибера,няма да те изкажа на никого.
Изведнъж погледнах към нея и започнах да тичам,тичах колкото силите ми държаха,изведнъж пред мен се показа,онова момиче от пустия парк,спънах се и паднах,а зад мен вампирката започна да се приближава.
Момичето ме издърпа и ме вкара в някаква дупка,или трап,които се намираше зад няколко харсти,които правеха нещо като ограда,отстрани имаше дървета,скочихме долу и приклекнахме,нямаше начин да ни види.Чухме стъпките `и,тя се приближаваше,явно отминаваше...

Заглавие: Re: Бойното поле Нед Окт 24, 2010 10:24 am

Защо беше там? Каква й беше работата там?
По дяволите! От къде да знам? В главата на Аналейн цареше пълен тайфун. Сигурно и урагана Катрина беше по-подреден от Ана. Момичето се разхождаше с леки стъпки. Не бързаше за никъде и по-точно не знаеше и къде отиваше. Искаше и се да помисли. Тук трябваше да започне наново. Не беше важно какво беше станало преди. Важно беше какво ставаше сега. Но как да се забрави всичко? Е, не можеше на този въпрос да се отговори лесно, никак даже.
Докато вървеше, Маршъл видя пред себе си една жена и момче. Жената изглеждаше предизвикателно. Без дори да я познава, Лейн можеше да предположи, че тя не беше с най-чистите намерения, които Аналейн можеше да си представи, а момчето....
Не знайно какво, това я привлече силно, затова момичето усили крачка и се приближи до тях, като имаше чувство, че нещо не беше наред, въпреки това продължи убедително да се приближава към опасността или не... И тя не знаеше.

Заглавие: Re: Бойното поле Нед Окт 24, 2010 10:32 am

Чух мислите на едно объркано момиче зад мен. Супер, още гости, казах си. Обърнах се и се усмихнах, успях за стотни от секундата да огледам дощлото момиче.
-Май не знаеш на къде си тръгнала. Мислите ти са направо оглушителни. -Казах и се озовах точно пред момичето.
Честно казано, вече не ми се пиеше кръв, но нямах против да се позапозная с представители на храната ми. Добре де, това беше грубо. Но за 1772 години трябваше да знам достатъчно за себе си-винаги съм си груба.
-Май ще си направим парти, а? -Казах и се озовах зад момичето, гледайки Джеймс. Странно защо той ми се струваше страшно симпатичен. Какво ми ставаше? Мислех пълни глупости.
Усмихвах се, като хвърлях поглед и на двамата.

Заглавие: Re: Бойното поле Нед Окт 24, 2010 10:39 am

Трябваше да изляза от прикритието си.
Надигнах се и се набрах.Отскочих и се затичах към училището,но чух Лунна,да говори,обърнах се и там на няколко крачки пред себе си видях едно момиче,на моята възраст,не трябваше да позволявам на тази деманка да `и направи нещо,можеш сега да отида до училището и да извикам някой,но това щеше да е тъпанарска постъпка,нали съм момче,трябваше да се застъпя за момичето.
Обърнах се и тръгнах.
Карън се опитваше да излезе.
-Не излизай! - прошепнах `и и продължих напред като стигнах до Лунна.
-Остави я Лунна,искаш мен,не нея нали,остави я да си върви по пътя занимавай се с мен. - казах и погледнах към нея,която мислеше какво да прави.
Момичето усети,че става нещо.
Лунна се приближи към момичето.
-Разкарай си вампирските ръце от нея! - казах аз,а при споменаването на думата "вампирски" момичето потрепна и се обърна към мен.
Трябваше да мисля нещо.
Затичах се към Лунна,но тя изчезна и се озова зад мен с едно движение ме стовари на земята.
-Махай се! - изкрещях на момичето,но то не помръдна.
Карън излезе от скривалището и дотича зад Лунна,удари я по - гърба,но Лунна се огъна и я бутна,удари се в едно дърво.
Лунна замахна към момичето и го бутна на земята.
Аз се опитах да я спъна,но тя не помръдна,изправих се и тръгнах към нея тя ве засече и ме удари по корема.
Паднах.

Заглавие: Re: Бойното поле Нед Окт 24, 2010 10:48 am

-Кротувай момче. -Казах, гледайки го. -Защо ме караш да съм груба? Нищо нямаше да й направя, просто исках да излезеш. -Усмихнах се мило, сякаш казах нещо съвсем нормално.
Погледнах останалите и пак спрях очите си на Джеймс.
-Симпатичен си и само за това ти се разминава, Джеймс. -Казах вече подразнено. Облегнах се на дървото, нямах намерение да направя каквото и да било. Напоследък не ми се отдаваше да съм лоша.
-ПО-добре си вървете. Отидете в училището и се занимавайте с нещата, с които си се занимавате попринцип. -Казах и се обърнах за да си ходя с човешка крачка. Усещах как токчетата ми бавно докосват земята, а после се издигат.
Странно, не беше в мой стил.

Заглавие: Re: Бойното поле Нед Окт 24, 2010 10:56 am

Едва ли в плановете за бъдещето й присъстваха да бъде вампирска вечеря - ни най-малко. Но нямаше никакво намерение да си стои там в ъгъла. Тя просто трябваше да бъде там, без да я интересува какво ще й се случи.
С уверена крачка Карън пристъпи, или по-точно закуцука към бойното поле, и с периферното си зрение забеляза вампира - вървеше бавно, и спокойно в обратната посока. Но бе толкова изящна и грациозна, че бе невъзможно да я сбъркаш с човек.
Кари се приближи към съкурсниците си, очевадно с намерението да се увери дали са добре, като потърка рамото си, понеже от сблъсъка с дървото доста я болеше, а вероятно имаше и драскотини... Но не това беше върпоса сега.
-Добре ли сте? - прошепна с немощен глас Дейвис.

Заглавие: Re: Бойното поле Нед Окт 24, 2010 11:03 am

Аналейн без изобщо да се замисля се беше приближила до жената, чието име, както беше вече разбрала, бе Лунна.
-Никой няма право да се рови в главата ми, понеже не искам да ти се случи нещо лошо на финното личице.-каза с подмазвателен тон Ана.
Да, в това я биваше. Тя умееше да докарва хората до гняв, стига да искаше, но сега не смяташе да си играе с огъня.
Вниманието й беше привлечено от Джеймс. За отрицателно време, Лейн беше при момчето и Карън.
-Всички добре ли са?-попита Маршъл и намръщеното й лице премина в загрижена физиономия.
Сякаш вече всичко й се изясняваше, затова и Аналейн се обърна към Лунна.
-Не смятам да ставам и на вечеря, но знам и че ти нямаш тази смелост.-каза Ана и се обърна пак към Джеймс и Карън. Вече Лунна не я интересуваше. Беше загубила всякакъв интерес към жената.

Заглавие: Re: Бойното поле Нед Окт 24, 2010 11:15 am

Погледнах към момичето,което все още не познавах,но се държеше много надменно над момичето,всякаш може да я победи.
-Стой,нека не се забъркваме в неприятности,тя ни остави,това е не искаме повече неприятности. - казах аз и се обърнах към Лунна. - Чао! - казах `и леко сърдито и нервирано.Все пак тя беше по - голяма и от трима ни,но си беше играла с нас все едно бяхме играчки.
Тя само ми намигна и се усмихна и тръгна.
Обърнах се към новото момиче.
-Здрасти,аз съм Джеймс! - предтавих `и се.

Заглавие: Re: Бойното поле Нед Окт 24, 2010 11:20 am

Същност..защо да си тръгвам? Усмихнах се и за секунди се озовах зад Джеймс.
-Знаеш ли.. Реших, че ще е забавно да прекарам малко време с вас. -Казах съвсем нормално и погледнах надменното момиче, което се казваше Аналейн.
Озовах се пред нея.
-С поглед мога да ти причиня болка, не е нужно да те убивам, за да докажа, че имам смелост за каквото и да било. Не искаш да се забъркваш с мен, повярвай ми. Нека спрем заяждането до тук, защото края няма да е хубав за теб. -Казах усмихнато и се обърнах към другите.
-Няма да съм лоша, само защото ми е интересно и любопитството ме заслепява. -Казах, като усмивката ми се разшири.
-Казвам се Лунна, ако още някой ме е чул и съм на .. приблизително 1772 години. -Казах приветливо. Обичах да се правя на кротко момиче.

Заглавие: Re: Бойното поле Нед Окт 24, 2010 11:36 am

Бас държа, че и вие сте изпадали в момент, при който умът и действията ви не само че не проявяват каквато и да било координация помежду си, но вършат коренно различни неща. Възнамерявате да кажете или направите нещо – не, твърдо убеден сте, че ще кажете и направите нещо! – но ето как от устните ви се откъсват други думи и тялото ви изобщо не се подчинява на отчаяните команди на мозъка, вършейки това, което то самото си е наумило.
Разбира се, Карън беше твърдо убедена (когато тя беше убедена в нещо, това автоматически значеше „твърдо” и „упорито” убедена!), че на нея такива неща не се случват. Психическото и физическото в случая й винаги бяха действали абсолютно съгласувано – решила нещо, на момента се втурваше да го направи и никога не се съмняваше, че е правилно.

Точно затова беше останала абсолютно шокирана…
и до крайност объркана…
от собствените си действия, извършени точно преди секунда.

-Е, Лунна, сигурна ли си че притежаваш въпросната смелост? - обади се с доза ирония Карън, след което ръцете и инстинктивно потрепериха..

Очите й се разшириха до наистина трагични размери; врътвайки се така рязко, че къдриците й описаха почти пълен кръг, преди да полегнат отново върху черния гръб на блузата й, и почти се сблъска с близо седящата до нея Аналейн.

Изписана вежда на вампирката озадачено се стрелна нагоре, а на лицето й се появи лукава усмивка.
И ето, че може би настъпваше края на едни самоуверени неопитни първокурсници и...
Не, те можеха да успеят, и без да ги щади опасността...

Заглавие: Re: Бойното поле Нед Окт 24, 2010 12:18 pm

Разхождах се насам-натам през почти целия ден. Беше ми много скучно, след като батерията на лап топа ми падна, а зарядното беше заровено в още не разопакования багаж.
Тук ми харесваше. Бе някак мрачно, а и много сложещо. Не винаги се намираха такива места. Имаше един проблем. Не познавах никого. Това правеше първите ми дни тук непоносимо скучни.
Където и да отивах, аз винаги се спъвах или направо падах. Това единствено не ми харесваше тук. Добре, че поне дънките и кецовете ми бяха доста здрави.
Стигнах до някаква открита, ужасно зелена ливада.
-Леле, какво е зелено..-казах си тихо аз и закрачих по мократа трева.
Изведнъж пред погледа ми изкочиха няколко човека.
О, един май не беше човек. "Каква изненада! Закъснелия ми подарък за Коледа!" казaх си на ум и се прiближих към скупчените "хора".
Всички изглеждаха като типични първокурсници, освен една. Това със сигурност си беше чист вампир.
-Здравейте, хора, вампир.-засмях се.-Тук бой ли ще има?

Заглавие: Re: Бойното поле Нед Окт 24, 2010 12:23 pm

Тъкмо вече бях започнал да бутам момичетата далеч от Лунна,когато дойде и още едно момиче.
Ти наистина ли?В това училище няма ли други момчета? - помислих си и се обърнах към Лунна.
-Остави ни! - казах `и
Аналейн ме избута и тръгна към нея.
-Стой! - хванах я за ръката и я издърпах обгърнах я с ръце и я придърпах към себе си. - Никъде няма да ходиш,хванах я под ръка,свирнах на Карън и тръгнахме към училището,новото момиче тръгна след нас.
-Здрасти,аз съм Джеймс,това са Аналейн... - посочих момичето до мен,с което вървяхме под ръка. - а това е Карън. - погледах към момичето.
-Тази другата се казва Лунна и е вампир,не се замесвай с нея. - казах.
Изведнъж осетих,че нещо се блъска в нас,обърнах се и видях Лунна.
-Какво още искаш? - попитах я и се намръщих.

Заглавие: Re: Бойното поле Нед Окт 24, 2010 12:31 pm

-Нищо не искам. -Казах намръщено. Или впрочем исках, но това само аз си го знаех.
Погледнах Джеймс, нямаше да се откажа толкова лесно, от играта, която бях започнала.
Не беше нужно да контролирам мозъка му. Застанах точно пред него, като се усмихвах. Лицето ми се приближи на милиметри от неговото. Той понечи да кажа нещо, но сложих пръст на устните му.
-Вампирите не сме толкова лоши. Стига да искаме сме добри. А любопитството ме прави много добра. -Казах, шепнейки.
Преди да успее да осъзнае какво се случва, устните ми бяха прилепнали за неговите в страстна целувка.
Харесваше ми да чувам пулса му в главата си, ускорявайки се още и още и още. Хората бяха много наивни понякога. През целия си вампирски живот не бях целувала човек и ми се стори приятно.
След доста време се отдръпнах, без да свалям усмивката от устните си. Погледнах останалите, които бяха леко шокирани.
-Ние, вампирите сме много импулсивни. -Казах весело. -Това е хубавото на вампиризма.

Заглавие: Re: Бойното поле Нед Окт 24, 2010 12:43 pm

-Какво ни пука на нас.-казах и се усмихнах.-Вампирите са си вампири, а ти просто се правиш на интересна. Не е нищо ново. Смешна си.
Тази май се опитваше да се прави на много страшен вампир, който получава всичко, но не се получаваше.
Тази Лунна или както и беше името ме изгледа свiрепо. Това още повече ме разсмя. Тогава се сетих за Джеймс. С тази целувка, може би го бе "хипнотизирала". Аз отидох до него и хванах лицето му.
-Погледни ме!-извиках му. Но той не реагира.
-Погледни ме!-извиках ново. Отново не ме бе отразил. Без да се замисля го ударих.
Той започна да клепа, а аз се усмихнах самодоволно, когато погледнах към сякаш почервенялото лице на Лунна.

Заглавие: Re: Бойното поле Нед Окт 24, 2010 12:54 pm

Явно първокурсниците се бяха изправили пред вампирката, но уви, имаше ли вече смисъл? Всичко беше към края си и нещата се изясниха, поне според Карън.
Приближи се към Лия, и я издърпа за ръката.
-Добре, нека я оставим, тази... - прошепна Дейвис.
В момента чувстваше цялата групичка първокурсници близки - като чаша с горещ шоколад...
А дали вампирката беше решила да дрънка още какво представляват... И ето, че отвори устата си, да каже нещо, но Карън най-нахално я прекъсна.
-Виж сега, не ме интересува нито колко импулсивни сте вие, вампирите - добави с ирония Кари - И изобщо НИЩО относно вас не ни интересува.

Заглавие: Re: Бойното поле Нед Окт 24, 2010 1:04 pm

Погледнах момичето, което се казваше Карън. Усмихнах се, след което ме напуши на бурен смях. Сериозно ли бяха толкова отворени? Погледнах момичетата с усмивка, все едно са ми казали някой виц. Бяха изключително забавни.
Погледнах Карън и се съсредоточих. Използвах силата, да причинявам болка само с поглед.
След близо 10 най-много 30 секунди момичето изстена от болка и се хвана за главата. Лицето ми беше безизразно, ставаше ми все по-безинтересно. Продължих манипулацията близо 20 секунди след което спрях. Не исках да бъда прекалено голяма к*чка.
-Нямах намерение да съм груба, но вие ме принудихте. -Повдигнах рамене. Което си беше и самата истина. Нямаше да използвам никакви сили, ако не бяха си отворили устата.
Изгледах всички поотделно, като спрях погледа си на Карън и проверих дали е добре. Изглеждаше, че е -значи всичко беше наред.
Изчезнах така, както се бях появила. Без следа, като пушък дим.

Заглавие: Re: Бойното поле Нед Окт 24, 2010 1:11 pm

Погледнах към момичетата.
-Умна постъпка от страна на Лунна! - казах аз и се усмихнах,след което се обърнах към училището. - Стига толкова битки и драма за един ден,трябва да се връщаме в училището,сигурно всички се притесняват за нас,вероятно вече са тръгнали да ни търсят.
Останалите кимнаха и всички тръгнахме към училището.
Нещата,които станаха след като влязохме в сградата бях доста размазани в съзнанието ми,но мътно си ги спомням.
Преди да влезем в училището,някой започна да ни бомбандира с огнени кълба.
Със сетни сили влязохме вътре и се строполихме,няколко прислужници и учители се струпаха около нас и ни отведоха в болничното крило.
Директора започна да ни разпитва веднага щом се оправихме.
След като разпита за мое шастие беше приключил четиримата първокурсници,които още в първия си ден се бяха борили с демон от висок левъл и бяха ицеляли за да разказват затвориха очи.
На сутринта щяха да се събудят по креватите си.А нещата,които им се случиха щях да останат като загадка,но остава само един въпрос.

Кой нападна невинните в ноща,пред училището?

Край на РП-то Very Happy