Фонтана в алеята

Заглавие: Фонтана в алеята Сря Окт 20, 2010 2:12 pm

СВОБОДНО РП!

Тръгнах да излизам от училището.
ДВе по - ниски от мен момичета се бяха хванали под ръка и ходеха в едно крачка,едното беше русо,всъщност и двете бяха руси.
По гласа на едната от тях познах,че това е Лия.
-Лия,хей! - казах,а тя се обърна.
Поздравихме се,след което се усмихнах.
-Кое е това момиче? - попитах я,запознах се с Кора,след което им предложих да се разходим заедно,те не възразиха,тръгнахме из поляните на училището,след малко пристигнахме в една алея,където имаше фонтан седнахме на една пейка.
-Е вие приятелки ли сте? - попитах ги и се облегнах.

Кора примига удивено, накланяйки леко глава към дясното си рамо, и огледа от глава до пети момчето, застанало точно до нея й сестра й. А то побърза да зададе въпрос..
-Вие приятелки ли сте?
Къдрокоската се изкикоти странно - често им се налагаше да отговаря на всякакви подобни въпроси. Но разбира се, нямаше нищо лошо в това. Тя обичаше дългите и понякога безсмислени разговори..
-Всъщност, сме сестри. - отбеляза със задоволство Кора.
Имаше толкова много причини да се усмихва - сякаш слънцето отново грееше, а тя го бе поела в шепите си..

Двете с Кора обикаляхме хванати под ръка доста време. Вече почти се бяхме уморили. То си и беше нормално.
По едно време един от новите, Джеймс, с които се запознах вчера се спря до нас. Аз го запознах с Кора, а той (както всички) попита дали сме приятелки.
Кора ме изправи и отговори.
-Всъщност, сме сестри.
-Това сме си ние страшните Волтури..-засмях се аз.-А ти, Джеймс, имаш ли брат или сестра?

След като Джеймс ни излъга,направо побеснях.Очевадно,че не бях единствената.Лунна не я свърташе на място от гняв.Много мразех някой да ме праща за зелен хайвер и определено си го връщах тъпкано.
-Не мога да повярвам...!-изръмжах и скръстих ръце хвърляйки поглед към замисленото изражение на демонката.-Толкова е уязвим!Не се ли усеща,че е на един поглед живот?!-никак не проумявах откъде идва тази негова смелост.
-Знае,че го харесваме и няма да го нараним.-брюнетката присви очи в отговор.-Но този път прекали!-тя се изправи и ме погледна.
Един поглед беше достатъчен за да решим какво да правим.
-Чакай!-извиках на Лунна,която се готвеше да се пренесе до него.-Имам по-добра идея...-усмихнах се злобно и замахнах с ръка към себе си.
Придобивайки образа на брат му отново се усмихнах на приятелката си.
-Ела след около две минути!-изчезнах,смеейки се тихо.

Появих се зад Джеймс на една поляна с фонтан.Беше в компанията на две русокоси момичете.
-Супер..ще се позабавляваме!-измрънках тихо така,че никой освен носа ми не ме чу и закрачих напред.-Джеймс!-извиках и момчето се обърна.
Погледът на момичетата също беше насочен към мен.
-Тейлър?-очуди се първокурсникът и се затича към мен,без да подозира нищо.
Гледах го как приближава и вътрешно нямах търпение да му се нахвърля.
"-Още малко..още малко!-движеше се много бавно,поне така ми се струваше"
-Какво правиш тук?-той се спря на сантиметри от мен.
-Нищо...Просто ми е интересно...И тях двете ли се опитваш да прецакаш както направи с нас?-изръмжах,придобивайки истинската си същност.
Погледнах го с ужасяващия си поглед и преди да побегне го бунтах на тревата...Миг след това до мен се появи Лунна.

Погледнах към момичето,не трябваше да ги прецаквам,просто не беше момента да имам някакви авантюри с демонки.
-Виж не исках да съм лош,но прсто не ми оставихте никакъв избор,готини сте и двете,но ако някой разбереше,че съм имал разни взаимоотношения с демони ще ме изгонят от училището. - казах аз,а тя ме погледна зловеща.
Очите `и се промениха,започна да се уголемява,започна леко да ме дразни и плаши.
Изправих се и я ритнах в корема.
-Така ти се пада Лунна.
Казах `и след което я хванах за ръката и я дръпнах на земята.
-Остави ме намира! - изкрещях `и а тя ме ритна и ме стовари върху едно дърво,ударих си врата.

Кора се чувстваше като в сън.
И то не какъв да е сън, а един от онези нелогични, объркващи детски кошмари, в които действието се развива по най-невероятния възможен начин, извърта се в друга посока с всяка следваща секунда и е възможно да срещнеш кого ли не. В повечето случаи след тях се събуждаш повече объркан, отколкото ужасен, но не съществува гаранция, че няма да срещнеш Злата мащеха, Червената кралица, Синята брада или друг „лош” персонаж и да скочиш задъхан и с изпотено чело, след като са те принудили да изядеш отровната ябълка, заповядали са да те обезглавят или си открил стая с ковчези и призраци.

Точно днес в нейния сън цареше пълна лудница. Два демона се бяха сбили с неин съученик - а наистина щяха да си имат сериозни проблеми, ако някой разбере, че се занимават по какъвто и да било начин с демоните.
Кора идеално осъзнаваше, че се излагат на опасност - но я изгаряше любопитството.
Ами да, какво ли би се случило?
Същата ситуация, при която сте улисани от някоя вълшебна приказка; четете с нетърпение, за да узнаете какво се случва по-нататък.

-Май ще има як бой. - сподели Кори на сестра си, прикривайки смеха си

-Мда, и аз смятам да се включа.-прошепнах на свой ред.
Демоните вече измъчваха Джеймс. Помислих си дали да му помогна или да го оставя и да не излагам мен и сестра ми на опасност, но все пак реших да му помогна.
Закрачих спокойно към демонките и казах.
-Свършихте ли или аз да започвам?-след това се усмихнах.
Те ме погледнаха някак подигравателно и надменно, затова и моята усмивка стана още по-самодоволна.
-Е, значи да започвам.
Затичах се към едната от демoнките и я вградих в земята. Май си мислеха, че аз съм обикновена първокурсничка, но не бях. Имаше нещо странно в мен, което никога нямаше да бъде премахнато.
Когато другата от двете демонки се затича, за да ме удари или нещо от сорта, аз вече бях на дървото. Скочих и отгоре и я повалих съвсем без усилие на земята.

Едното от русокосите момичета беше доста дръзко и също каот Джеймс смело.Мислише,че я подценяваме,но самата тя ни подценяваше.Повали ме на земята и определено беше доволна от това.
-Още от предния път си позволяваш много неща!-спокойно каза Лунна и започна да й причинява болка.
Първокурсничката се свлече на земята,хващайки се с двете ръце за главата.
-Не!-извика другата,затича се към демонката и я блъсна,прекъсвайки действието на силата й.
-О,я се спрете!-изкрещях толкова силно,че се чу ехо.
Замахнах към децата,след това още веднъж.Това което се получи накрая-тримата бяха завързани за столове,оградени от огнена окръжност.
-Търпим ви,дори аз не знам защо!-изтърсих колената си.-А и ти..-погледнах момичето което ме повали.-Това е между нас и него!-напълно черните ми очи бяха вперени право в нея...
-Сипатични сте и забавни...Не искам да ви наранявам.-Лунна зловещо започна да обикаля около тримата,а на лицето й се появи зловеща усмивка..

Усмихнах се на Джеймс. Не,нямаше да го нараня. Нито някой от другите. Усмихнах сеоще по-зловещо.
Погледнах Джеймс в очите.
-Ти ми харесваш. Както и аз ти харесвам. Защо просто не направим това, което е логично да направим. -Казах, а зениците ми се смалиха и уголемиха. Хипнотизирах го.
Изправих се.
Знаех, че няма да се даде лесно. Засега. Но моята хипноза щеше да го държи дълго време. Имах планове какво да направя с него. И съм сигурна, че щеше да е колкото приятно за мен, толкова и за него.
Знаех, че хипнозата ми вече беше подействала, за това усмивката ми отново огря лицето ми.

Усетих как нещо в мен започна да се надига,всъщност този път не успя да ме контролира,явно защото вече бях свикнал да бъда хипнотизиран,но в този момент бях полу хипнотизиран.
-Добре кралице моя. - казах аз и тупнах на земята.
Бяхме отново на земята,но момичетата бяха взе още завързани.
Нямаше я страшната огнена картинка,а напротив бяхме в същото прекрасно и хубаво местенце.
Зад мен се появи легло.
Какво се надяваше да направя,някой трябваше да ме спаси.Приближих се към Лунна и я целунах.
-Прави каквото искаш с мен! - казах и свалих тениската си,повдигнах я и започнах да я целувам.
Исках да спра,но не можех,сега пред новото момиче щях да се изложа какъв ужас.
Преди да легна в леглото се обърнах към момичето.
-Спасете ме,кууууууууучки. - довърших с някакъв демонски глас,дано не се разсърдят и дано са разбрали какво имах впредвид.

"Така, трябва да се отвържа" казах си. Затворих очи и се съсредочих върху мисълта за свобода. И стана. Вече бях свободна. Тупнах на земята. Болката беше минимална.
-Ще те спася, кучи сине!-извиках му.
Погледнах Кора. Съсредочих се върху освобождаването на Кора от въжетата. И пак успях.
След малко вече се бях до Джеймс и Лунна. Скочих на "леглото им" и отново вградих Лунна в земята. След това ума ми бързо обмисляше начините за спасяване на Джеймс от хипнотизиране на вампир. И то какво беше.
И се сетих за начина. "Мамка му" извиках си на ум.
Тогава бързо хванах Джеймс и го целунах за секунда. След това се отдалечих и погледнах в очите му. Беше добре.

Вече бях готов за нещото с Лунна,когато нещо не ми се върза,Лия за секунди се освободи и за секунди освободи Кора.
Тя явно имаше някаква сила,защото вкара Лунна в нещо като клопка.
След което започна да мисли как да ме освободи от параноята или хипнотизирането или там както се наричаше.
Единственият начин да го направи беше да ме целуне.
Признавам си,беше готино и сладко,но знаех,че го прави за да ме измъкве от глупавата хватка.
Изправих се,а Лунна и приятелката `и тръгнаха към нас разярени.
Лия хвана мен и Кора за ръцете и тръгна да ни влачи към училището.
-Чакай тениската ми,любимата ми тениска! - започнах да крещя,а тя само се обърна,изгледа ме ядосано,след което продължи.
Влязохме в училището,всички спяха.
-На никого нито дума! - каза Кора докато разтриваше ръката си,след което двете тръгнаха към стаите си.
-Лека нощ! - казах и тръгнах към стаята си.

След като вече всичко беше готово с брат ми пристигнахме в училището,беше прекрасно местенце.
Влязох вътре оправих си нещата и излязох веднага.
Пристигнах във алеята огледах се.
Нямаше жива душа,освен мен,усмихнах се,след което седнах на една пейка извадих си един вестник и започнах да го чета.

Разходката ми ме доведе до фонтана в алеята. Не бях сама, усещах го от километри. Започнах да крача по-бързо,, любопитството ме изгаряше.
След не дълго време съзрях на една пейка седнал някакъв привлекателен тип. Успивката моментално се качи на лицето ми.
Пристъпих внимателно и предпазливо към него.
-Няма жива душа тук, освен теб. -Казах, усмихвайки се. По ирония на съдбата това беше истина. Същност не знам защо започнах този разговор.
Застанах до пейката внимателно, без да се натрапвам.

Усмихнах се,след което оставих вестника,до мен стоеше готино парче,или поне едно от най - готините момичета срещани през живота ми,не бях виждал нищо кой от училището,но какво от това,тя ми стигаше.
Загледах се във нея,и не забелязах кога тя заговори.
-Ъъъ ЗДрасти,аз се казвам Тейлър,ти? - попитах я и се усмихнах до уши.

-Лунна.-Казах и се усмихнах с моята така лукава усмивка. Огледах го по-добре.
-Е..Тейлър, защо не си с някоя красива мадама, а седиш и четеш вестник? -Засмях се леко.
-Мъже като теб не седят до фонтани, вперили поглед в хартия с надписи. -Добавих, като седнах до него. Кръстосах дългите си крака, които бяха добре открити, заради късата пола и високите токчета.
Погледнах го, а усмивката ми не слизаше от лицето, точно обратното. Зачаках отговора му, макар и да можех лесо да го прочета в съзнанието му.
Изведнъж усетих, че тези от ада пак имаха нужда от мен.
-Трябва да тръгвам. -Изчезнах