Пейките зад дърветата

СВОБОДНО РП!

Беше ми скучно ... Исках също и да се поуспокоя, защото от изминалите някога дена не бях оставала сама със себе си.
Тръгнах към едни дървета, където казваха, че има пейки. Надявах се да няма никой, защото иначе щях, или да изглеждам като откачена, или да не съм спокойна.
Когато стигнах се заоглеждах. Беше празно, пусто. На това все пак се бях надявала. Седнах ма една от пейките и кръстосах крака по турски. Мм, колко ми беше удобно.
Тогава през ума ми започнаха да преминават картини от изминалите дни. Въжета, гадни вампирки, едно от най-мощните неща, които бях правила със ума и тялото си. Вероятно, надявах се, силата ми да се увеличи с времето и да стана един от най-силните ловци.
Тогава чух стъпки. Някой приближаваше. Но аз не можех да прекъсна това, което правех. Опитвах се да изчистя ума си от всичко.

Btw...който иска да пише... ;д

Тъкмо вървяхме по коридорите,когато с Кат видяхме една позната фигура.
Явно и тя я познаваше,защото притаи дъх,всякаш искаше да я извика и събира сили.
-Познаваш ли я? - попитах я,а тя ме погледна някак уплашено,но след това кимна.
Кимнах в отговор,след което приклекнах и тръгнах след Лунна.Чесно казано незнаех какво правя,но трябваше да разбера какво прави в училището,не трябваше да стават лоши неща,особено тук.
Проследихме я някъде далеч от училището,в обятията на двора.
В далечината видях Лия.
-Това момиче го познавам! - казах на Кат след което я хванах за ръката и се затичахме.
Хванах я не за друго,а просто да не изостава.
-Лия! - провикнах се от далеч,тя се обърна и ми се усмихна.
В тъмната част на дърветата видях Лунна.
-Ти.....какво искаш от нас,какво правеше в училището? - изкрещях `и.
Лия и Кат ме погледнаха сякаш съм психично блен,но когато Лунна излезе от прикритието си,двете разбраха защо говорех така.
Лия се настрои за битка.
А Кат се стегна.
Пуснах ръката `и.Спогледахме се.

Бях се съсредоточила в махането на лошата енергия от изминалите дни. Вече ми беше толкова претоварен мозъка, че когато чух стъпки ми бяха както спасение. Обърнах се. Това бяха Джеймс и още едно непознато момиче.
Тогава той изкрещя.
-Ти.....какво искаш от нас,какво правеше в училището?-аз го погледнах и повдигнах вежда. На кого викаше? Може би от толкова много хипнотизиране беше откачил? И тогава разбрах причината. Лунна.
-Какво по дяволите прави тя тук?-извиках му. Може би той знаеше.
След това се затичах към двамата ученици и застанах до тях. Бях готова за бой. Все пак бях Волтури.

Чудно как все съумяваше да я въвлече в най-голямата неприятност на точното време и на точното място - това русо вече-не-особено-къдраво момиче, с почуда впери поглед в сестра си..
О, не, в нея нямаше нищо необичайно - същата руса бледа Лия Волтури. Но хората с които беше - онези две демонки, и момчето Джеймс.. Това беше странно. И Кора изпита чувството на дежавю..
Всъщност, не. Скоро щеше да промени това. Рязко нещата щяха да се извъртят в друга посока..

-Пак ли вие.. - изсъска Кора, очевадно неудовлетворена от така приятното демонско присъствие.

-Вас..вас..вас.. -Погледнах подразнено Джеймс. -Не всичко е свързано с вас. -Отвърнах,гледайки всички поотделно.
Вече се дразнех от това, че си мислеха, че съм ги нарочила за нещо. Подпрях се назад, без да отлепямпоглед.
-Имам си и свой живот. Ако си мислиш, че хобито ми е да те следя, се лъжеш. -Казах към Джеймс. -Все тая.
Обърнах се за да си ходя. Писна ми всички да си мислят, че саприковали вниманието ми и моята цел е да ги преследвам.
Това ми напомняше много стари времена, които не исках да си спомням, за това въздъхнах и продължих да ходя бавно, но умерено. Не бях се отдалечила, но и това щеше да стане някога.
"Бъдете спокойни, лошата демонка си тръгва" казах си на ум.

Погледнах към Лунна,вярно бях гол,но това не ми пречеше сега.
-Лунна! - изкрещях след нея,след което се усмихнах и се затичах към нея.Момичетата тръгнаха след мен.
Спомних си,колко бях привлечен от нея,харесваше ми,дори и перди да разбера,че е вампир и след това.
-Виж извинявай,не трябваше да става така,ние просто сме нака настроени,защото в кръва ни е заложено да ви мразим,но ти ми соказа едно нещо,има добри демони,и явно ти си една от тях. - усмихнах се,и дори сега да усъзнах,че съм гол се усмихнах. - Приятели? - попитах я и протегнах ръка напред.

Явно беше свестен. Усмихнах се мило и искренно.
-Приятели.. -Отвърнах и подадох и моята ръка. При допира с кожата му лицето ми остана замислено, но за кратко.
Толкова приличаше, на момчето което ме превърна в това, което бях. По усмивката. Това ме натъжи, но какво ми става за бога, не трябва да показвам емоции. Беше вредно за мен и за силите ми.
-Ще се видим някога.. може би. Макар и да е по-добре да не се.. -Казах усмихнато на Джеймс и се обърнах.
Закрачих замислено без да се обръщам назад. Вятърът развяваше косите ми, а ръцете ми бяха скръстени. Ходех бавно и чувах всички пулсове наоколо.

След като Лунна си тръгна и ние тръгнахме,обаче в друга посока,чесно казано,не исках да си тръгваме,но ме беше студено.
Тръгнахме.
Лия реши да се отбие някъде в гората,вероятно далеч от нас и далеч от училището,дълго мислихме дали да я пуснем,но след като настоя тръгна.
Кора и Кат се разбраха,да се изпратят,аз тръгнах след тях.
Изведнъж се спънах някъде.
Дълго време лежах,когато се изправих нямаше никого.
-Ехоооооооо.о.оооооо.о! - никой не ми отговори.
Използвах ръцете си за да се завия,за момента и започнах да ходя.

Излязох от общата ни стая с Кат и тръгнах към двора, с намерение да се разходя.. дообер, кого заблуждавах. Имах намерение да еубия някой или просто да се нараня.. или най-малкото да превърна някого. Видях едно момиче, което седеше само на една пейка. Приближих се безшумно.
-Здравей - казах и се усмихнах коварно. Не изчаках да каже нищо, а се наведох и завих зъби във врата й, като вкусих от кръвта й. Добре беше, след като енергията на онзи сладур не ми стигна. Не ме интересуваше особено дали някой ще ме види или не. Ако ме видеше щах да го убия, което щеше да ме принуди да ебия и момичето от което в момента пиех кръв, а аз нямах такова намерение.. поне засега.

След малкото спречкване и след това сдобряване с Лунна аз отново останах сама на пейките. И отново седнах, и отново скръстих крака по турски. И този път наистина трябваше да прочистя мислите си. Трябваше да забравя всичкото лоши нещо, което се бе случило.
Не усетих как някой бе дошъл до мен. Тогава чух нечий женски глас.
-Здравей.-понечих да се обърна, но жената ме хвана и моментално захапа гърлото ми. Коя беше? Какво искаше? Щях ли да умра?
Опитвах се да помръдна, но не можех. Не можех даже да кажа и дума.
Болката ставаше все по-голяма докато накрая вече почти не чувствах нищо от себе си. Бях като труп. Може би вече бях умряла.
Но тогава....

Докато пиех кръвта й минаха две учинечки и се разсеях. Оказа се, че се бях поувлякла и момичето бееше почти мъртво.. а уж си бях задала за цел да не убивам никой, докато със сестра ми се преструвахме на ученички. Зачудих се. Захапах китката си и я поднесох към устата на русокоската.
-Пий! - казах настоятелно и започна тя да пие от кръвта ми. Скоро спря.
-Пий още! - продължих да говоря. Така и така щях да я превърна, поне да изпие колкото може кръв, за да стане възможно по-силна, пак и на мен нищичко нямаше да ми стане, као изгубя малко повечко кръвчица. След известно време отново спря и ме погледна.
-Добре.. хайде, достатъчно е. - казах й и хванах вратът й. С едно бързо движение се чу изпукване и тялото и се отпусна. Хванах я. След около половин час се сабуди.
-Добро утро, вампирче - казах й, като се засмях.

Когато вече бях почти мъртва вампира, който пиеше от мен спря. Какво ставаше? Сега вече не усещах zъбите и забити във врата ми.
-Пий!-каза ми тя. Не знам какво ми беше станало, но веднага хванах ръката и и запих от нейната кръв.
Силите ми започнаха да се възстановяват. Вече не бях мъртва. Кипях от енергия. Тогава и спрях да пия.
-Пий още!-заповяда ми. А и аз отново не се противих. Запих още и още.
Най-накрая ме спря.
-Добре.. хайде, достатъчно е.-каза ми. Радвах се, че ме оставяше жива, може би. Но когато понечих да се изправя тя ме хвана и тогава не разбрах какво стана. Заспах.
Всичко беше тъмно, мрачно, не бях на на земята, бях другаде, но къде?
И се събудих. Веднага ме заболя главата. Все едно бях препила и имах махмурлук. Но само ми се искаше да бъде така ...
-Добро утро, вампирче.-каза ми момичето, което явно туко що ме беше превърнало. След това се засмя.
-Аз съм вампир? Е, това ще бъде интересно и изненадващо за другите. Добро утро, "майко".-подсмихнах се.

"Как ли ще реагира Кат като разбере?" бяха първите ми мисли, когато момичето се събуди.. вероятно щеше да се ядоса, да ми каже колко съм безотговорна и да ми дръпне лекция как трябва да спра поне за малко да убивам за кеф или да превкъщам хората във вампири... и малко демони.
-Всъщност си нополовина вампир, наполовина демон, като по-голямата ти част е вампирска - казах, а тя ме погледна въпросително.
-Това значи, че ще си по-силна от обикновените вампири, както и от обикновените демони. - поясних. Тогава си подадох ръката и се представих.
-Аз съм Дженифър между другото... не може да не знаеш името на "майка си" - засмях се. Погледнах към сградата на училището.
-Каква ирония.. тук учеше за ловец, а сега си от другата страна.

Точно тогава осъзнах колко всичко щеше да се промени. Как всички вероятно щяха да ме намразят, но разбира се, ако разберяха.
-Да, от другата страна съм, но по вид. Аз отново мога да си бъда ловец, само че ще съм демон.-засмях се.-Никой не трябва да научава, че съм вампир. Знам, че и за теб не знаят, за това трябва да се прикриваме взаимно. Не искам да загубя приятелите си тук, а също сестра ми. Надявам се силите ми да са се запазили, за да мога да продължавам да ги защитавам.-започнах да плямпам като откачена. Плямпах за всичко друго, но не и за това какво съм. Най-накрая попитах.-Как трябва и се предполага да се храня и как да се контролирам?

-Тук много бъркаш, миличка! Не можеш отново да си ловец. Ловците ще се опитат да те убият и колкото и да им обясниш, че си на тяхна страна, няма да ити повярват. - казах бързо, на един дъх, ако беше човек нямаше да успее да ме разбере.
-Така че колкото и лош пример да давам, поучи се и си живей живота, без да ти пука.. оокей - казах накрая и млъкнах. Тогава е попита за храненето и за това как да се контролира.. най-накрая нещо съществено.
-Понеже си полувампир, полу сукубус - погледна ме неразбираещо.
-Добреее.. полу демон да речем.. можеш да се храниш като пиеш кръв или като изчерпваш енергия от партньорите си.. но за последното още е рано да се каже, не се знае как ще се развият нещата отук натам. А за контролирането не знам какво да ти кажа. Всеки си има собствен начин да се контролира, а някои не го правят. С времето ще свикнеш, мтрудно е наймного през първия месец - казах й.
-Ако не успееш в крайна сметка да надделееш над глада, просто убии човека който искаш - продумах съвсем спокойно, докато на моменти ме гледаше леко стреснато. Сигурно се питаше как мога да говоря толкова спокойно за смъртта, сякаш беше нищо, но с моите 1990 години тя наистина беше нищо. Беше станала част от ежедневието ми, толкова неща бях виждала, колкото сигулно тя нямаше никога да види, ставах свидетелка на жестоки убииства , в които аз самата съм взимала участие.
-Най-вероятно ще имаш един проблем... съвестта. Когато имаш нужда от кръв, ще трябва да убиеш, тогава съвестта ти може да вземе надмощие, но ти не трябва да го позволяваш. Набелязала ли си си жертва, действай! И помни, че това вече е в природата ти - други умират, за да живееш ти! Естественият кръговрат на живота.. човек се ражда, живее и умира. Ти само ще направиш живота му по-кратък. Така че е важно съвестта ти да не се обажда, а с вековете просто няма да я има. - казах и накрая млъкнах след лукцията, която й бях изнесла.

-Не ми пука дали ще се опитат да ме убият...Няма да се махна от училището! Ще се преструвам на човек. Вие как можете го правите?!-и аз започнах да говоря много бързо. Сякаш къртечница. Тази мисъл ме накара да се засмея.-Ще пия животинска кръв. Не смятам да убия цялото училище. Винаги има изход.
Тогава се сетих, че не знам как изглеждам. Може би вече не приличах на човек. Извадих малко огледалце. Беше ме страх да се погледна. Когато най-накрая се погледнах останах с отворена уста. И това бях аз?
Лицето ми беше с един нюанс по-бяло. Зелените ми очи премесени с кърваво червен цвят, който слава богу не се виждаше толкова много. Косата ми беше още по-руса. А си мислех, че няма на къде повече.
-Много ли съм различна от преди?-питах и прехапах устна.

-Животинска кръв???!!! Животинска - повиших глас.
-Ще ме накараш да съжалявам, че те оставих жива! - казах с леден глас, гледайки я право в очите.. кървавочервените очи. Тогава попита дали изглежда променена.
-Не те огледах много обстояно, докато беше човек, така че не мога да ти кажа на сто процента. Изглеждаш леко променена. Кожата ти е по-светла, но не си личи чак толкова много. Ако все пок се притесняваш, може да си слагаш фон дьо тен. А косатата ти и преди си беше много руса, така че не се забелязва - казах с достоверен тон и тя сякаш малко се поуспокои.
-А сега да минем на другия въпрос. Как така ще караш на животинска кръв по дяволите!!??!! Ще гониш малки пухкави зайчета и котерички с мекички опашке.. яя стига - засмях се.
-Май не осъзнаваш нещо. Аз те превърнах и ти притежаваш толкова мои качества, колкото свои нямаш в момента. А повярвай, аз обичам да убивам и ти гарантирам, че не пия животинска кръв. Не може да се храниш с животинска кръв!!! - говорех силно и заповеднически, но тя сякаш не искаше да ме чуе и си държеше на своето.
-Пък и помисли.. искаш да останеш в убилището нали. Труховете на животни ще са много по-съмнителни... отколкото ако се храниш от хора, не е задължително д ги убиваш все пак... но е препоръчително.

-Добре. Човешка кръв... Но как ще спирам според теб? От два часа съм вампир...Ще опитам все пак, но ако убия някой почвам с животинската. И не смятах да убивам зайчета, а нещо по-диво. Например вълци. Или чакали. Но и елените си стават.-усмихнах се.-А ти защо се правиш на ученичка? Какво толкова душиш из училището?
Всичко се променяше. Още в началото. Вече не учех да се защитавам от демони и т.н, а бях демон. Или нещо такова. Може би трябваше да се махна, но нямаше да го направя. Щях да се преструвам на човек по не докато не ме надушат.

-Най-накрая правилно решение. - казах, когато тя спомена, че ще пие човешка кръв.. без да убива хората, които ще й послужат за храна. Тогава ме попита защо се преструвам на убеничка.
-Не е точно твоя работа - казах, като се опитах да не прозвучи доста грубо от моя страна, но и едновременно да е с тон, от който да разбере, че не трябва да ми задава повече въпроси относно това, защо се преструвам на ученичка. Замислих се дали пък да не й кажа.. все пак й бях създателка, трябваше да ми има доверие, а в момента това беше начинът да ми се довери. Но реших да си замълча.. ако разкаже на всички защо съм тук, щяхме и аз и сестра ми да сме в опасност.. образно казано, едва ли можеха нямакви първокурсничета да ни убият.. при положение, че дори опитни ловци не са успели.

Аз изсумнтях.
-Добре, все тая. Ще идвате ли със сестра ти на партито за Хелуин? Мисля да съм вампир.-засмях се.-Ще си вържа косата. Ще си сложа наметало и когато всички най-малко очакват ще го махна и пред тях ще се покаже истинския-изкуствен хелуински вампир Лия Волтури. Само да не забравя да сложа изкуствени зъби, че с естествените ще ме познаят и тогава ще има "Бягай Лия, бягай"-започнах да се смея.
Дженифър се засмя леко, но след това изражението и стана отново студено. Аз продължих.
-А вие, ако ще идвате как смятате да се облечете? Предлагам ти да си вечно безизразната Дженифър.

Ооо, съвсем бях забравила за партито за Хелоуин.
-О да.. каква иррония.. истински вампир, което не е костюм. Ще бъде чиста измама - зясмвях се. Замислих се как да се облека, дали Кат знаеше за купона. Като се прибера щях да я питам, както и да и обясня че превърнах едно момиче във вампир, а после ако не е ядосана.. поне не много може би щяхме да си изберем костюми.
-Е, как мислиш, че ще маскира един демон на страстта - засмях се.
-Задължително трябва да е нещо секси.. палава ученичка? - засмях се.
-Или една отживелица.. жената котка.. Може като Клеопатра.. или като стриптийзьрка.. и като хвана един камшик - започнах да се смея. Наистина не знаех как ще се маскирам, на до тогава щях да измисля.

-Или учителка. Лоша учителка. С онези...как бяха..пръчките и очила. Ще казваш на момчетата "Двойки, всички имате двойки. Сега елате в кабинета ми, за да си ги поправите"-изплезих се на Дженифър.-Може и да си полицайка. "Елате, да ви закопчея момчета" Хм, може на Хелуин да попия малко кръв. Ще им изтривам спомените..Нали това го мога? Всъщност какво мога? Преди имах малко по-необикновени сили за човек. Бях малко по-силна от останалите и контролирах някои неща с умра си...Дали съм задържала тези сили?

-Това не мога да ти кажа аз. С течение на времето ще разбереш. Но щом като човек си можела да контролираш някои неща с ума си, след като си станала вампир, е нормално тази твоя сила да се е запазила, дори ако се е запазила тя се е увеличила десетократно. - казах й.
-А относно идеите ти за костюм на партито по случай Хелоуин.. тази за учителката ми допада - засмях се.

-Хм, дано да получа и още.-казах и погледнах към небето. Вече се здрачаваше. Може би вече трябваше да се прибирам към момичешката спалня. И двете всъщност.
-Ще се прибираме ли?-попитах.
-Мхм.-отговори ми.
Двете тръгнахме към училището. Все още никой не знаеше, че вече съм мъртва. Или по-точно, че съм вампир. Че съм тяхен смъртен враг. Че мога без да искам да ги убия. Но щяха да разберат рано или късно. Щяха да ме убият, вероятно. или пък само щяха да се опитат. Не знаех какво ще стане, но скоро щях да разбера.

Край на Р.П-то... Smile