Задния двор

Излязох на вън ,да се поразходя ,все още не бях разгледала цялото място ,а за планът ми ,щеше да ми е от полза всяка информация.Беше се стъмнило ,за това ,можех да се движа ,безшумно използвайки вампирските си способности ,оставах незабелязана.Минавах покрай влюбени двойки ,които събуждаха апетитът ми,както и между такива ,които си правеха часни купони с много алкохол и трева.Но това не ме интересуваше ,продължавах просто да оглеждам ,когато усетих позната миризма, Джеймс.
Стоях притаена и го наблюдавах как неуспешно се бореше с калта ,започна да се съблича ,това събуди глад в мене.Изоставих прикритието си и отидох право при него.
- Здрасти Джеймс ,разхождах се ,когато усетих...-уф как щях да се издам ...Чух ругатните ти ,но като гледам добре се забавляваш -не усетих кога се бях приближила твърде близо ,щеше да е неловко за това се отдръпнах малко.
-Имаш ли нужда от помощ ?-засмях се сладко и го погледнах .

Въпреки ,че не искаше да се издава ,знаех ,че му харесвам ,виждах как се изчервяваше ,това беше толкова чаровно и човешко .Усетих парене в устата си ,не нямаше да го нападам ,макар ,че налялата му се кръв ме предизвикваше да го ухапя и да я опитам.За това се отдръпнах още малко ,той го усети и му стана кофти ,но беше по-добре от колкото да го атакувам.Защо пак усещах глад ,та вчера се бях хранила ,но този беше по-различен .Трябваше да се контролирам ,момчето ми харесваше ,държеше се толоква мило с мене ,е беше защото не знаеше какво съм ,но това е друга тема.Не исках да го убивам ,за това си наложих да остана спокойна ,поех си дълбоко въздух ,но това беше грешка ,ароматът му ,ме караше да губя контрол.
- Защо се върнах ли ...изведнъж усетих ,че бях замълчала твърде дълго или може би само на мен така ми се струваше.
-...Реших да разгледам останала част ,на училището ,тази която вчера не можах ,а ми ти какво правиш тук ?

Гледах го известно време ,какво очакваше от мен ,да си призная ,да му се доверя .Та аз не се доверявах на никого,освен на себе си и на Джен.Той беше простот едно симпатично момче ,можех да му въздействам и да поискам да не ме пита ,да можех ,но някакси не исках да го правя исках да е истинско.Аз ? Ама какво по дяволите ми ставаше ? Тогава чух ,за чувствата му,знаех ,че предизвиквах такива ,то беше заложено в мен.
- Не съм вампир казах ,просто имам способности ,понякога...-въздъхнах преструвайки,че ми е трудно да му го кажа -понякога чувам мислите на другите,но става без да го искам и понякога е толкова трудно ,да ги различавам от говора и изпадам в неловки ситуации,като тази.-от очите ми се стече театрална сълза.След,което го прегърнах -изглеждах много разтроена .Бях добра актриса и на практика ,дори не го лъжех ,не бях само вампир ,той просто не зададе правилният въпрос ,който беше дали съм човек .