Не искай ,да те обичам ...

Пролог

Лейла :

Мразех го ,ненавиждах всичко в него ,той беше толкова арогантен и самонадеян ,докато ми говореше ,за него не означавах нищо,освен поредната играчка.И ми го демонстрираше ,това ,че бях негова годеница ,не означаше нищо.Освен ,че живеех в разкош и и можех да имам всичко ,което пожелаех ,без едно Свободата си .Бях затворник в собственият си дом ,ако изобщо можех да го нарека свой. . Когато станах негова съпруга ,стана още по-ужасно ,защото той правеше с тялото ми неща ,които презирах ,караше ме да се чувствам по начин който не разбирх и го смятах за нередно,но после като вземеше своето ,се чувствах много зле .Нито веднъж не остана да ме погушка ,когато си мислех ,че мога да се примиря и дори да го обикна ,той ми показваше ,защо всъщнност ,не трябва да изпитвам нищо друго към него освен едно омраза.

Лаян :

Виждах колко я наранява студеното ми отношение,но просто не можех, да постъпя по друг начин ,тя рушеше всички стени, които бях издигнал ,дори само с един свой поглед ,с една усмивка.Тя беше като нежно цвете и аз усещах ,как съм все по увлечен от нея,но не можех да си го позволя.За това не и го показах с нищо в моментите в които беше моя ,я даравях с цялата си любов и нежност .Но само тогава после отново ставах същия студен като камък.Обичах я и същевременно я мразех ,защото тя ме караше да се чувствам слаб,тя беше моята ахилесова пета.Страхувах се ,а не изгубя властта и респекта си за това колкото и силно да копнеех да и кажа ,че я обичам ,не можех.Не исках някой да помисли ,че аз Лорда, страшилището на градът съм се размекнал.

През 1595г. хората знаеха за съществуването на вампирите и те бяха световни господари.Те решаваха кой от нас ще живее и кой ще умре,те имаха власт над всичко ,освен над душите ни ,но за какво ни бяха те ,като нито ни хранеха,нито ни даваха подслон,дори не можехме да ги видим .А на всичко осезаемо и видимо господари бяха те.Те ни даваха домовете ,в зависимост от заслугите към тяхното общество .Който им служеше вярно и без задни мисли ,един вид ,който беше готов да бъде роб,без да оспорва положението си и дори е доволен от това ,живееше в охолство и разточителство,Всички останали като моето семейство ,които не показваха такава безропотност ,живееха в нищета и мизерия.От сутрин до вечер обработвахме нивите ,а те ни приберат после 2/3 от реколтата,оставяха ни толкова колкото да не умрем от глад и въпреки това ние гладувахме..Ще се запитате за какво им е човешка храна ,като те нямат нужда от нея и аз съм се питала много пъти този въпрос ,някои казват ,че им харесва ,да я ядат ,други,че я заключват ,само и само ,за да ни държат в подчинение.Това е моята история името ми е Лейла и съм 20 години,живея с доведеният ми баща и четиримата ми братя и по-малката ми сестричка ,която е едва на 6 годинки.,името и` е Лили .Аз се грижа за нея ,защото милата ми майчица ,почина при раждането и`.А истинският ми баща умря, малко след като аз съм се родила ,за това не го помня.Живея с чичо Бен ,така наричам вторият си баща ,той никога не ми позволи да го нарека татко ,Лили както и двама от братята ми са негови деца .Но въпреки това те ме обичат ,защото аз съм ги отгледала и за тях съм била като майка.Днес е ден като всички други ,за всички хора по светът,но не и за мен.Мислех ,че когато майка ми умря ,за мен светът ще свърши ,но го преодолях.Днес обаче животът ми се променяше завинаги ,бях продадена ,като добитък на господарят на градът ни ,който наричаха Лорда ,никой никога не го беше виждал и нямаше как той беше вампир и не се показваше на простолюдието .Но всеки бе чувал ,за жестокостта му и значението на човешкия живот за него.Хора като нас го виждаха ,когато щяха да станат негова вечеря,но аз бях закарана в домът му като негова годеница.Предпочитах да съм вечеря ,отколкото съпруга на вампир и в двата случая вече бях мъртва.Бях продадена от чичо Бен ,който беше задлъжнял ,на карти и понеже нямаше какво друго, продаде мен ,тази която беше отгледала децата му като свои.

Очаквайте още съвсем скоро...Може да оставите своя ,коментар ,дали написаното ви харесва , ТУК

Глава 1
Продадена

Събудих се със странно предчувствие ,че днес ,ще се случи нещо лошо .Станах отидох до кладенеца да донеса вода ,измих се и се залових с къщните си задължения .Когато приключих с чистенето и прането вече беше 7 часа .Време беше да събудя да братята си,за да отидат на нивата ,бях им приготвила закуска ,обяд както всяка сутрин.Бях им нещо като прислужница ,но това не ми тежеше ,аз обичах да се занимавам с тях.Те бяха моето семейство ,както и чичо Бен и Лили малкото златокосо ангелче.След като братята ми тръгнаха ,аз продължих с работата ,която никога не свършваше.Отидох още веднъж за вода и направих закуска на Лили ,тя обикновено се будеше към 10ч.Чичо Бен още го нямаше ,от както се помня ,той не спеше у дома,по цели нощи беше навън играеше карти ,със своите приятели,винаги идваше вонящ на евтин алкохол и в лошо настроение ,малко преди да стане Лили ,той се прибра.Махна ми само с ръка ,седна да яде и после легна да спи.Лили се събуди сложих и закуската ,след което малко си поиграх с нея и я приспах.През целият ден лошото предчувствие ,не ме напусна,макар ,че се опитвах да го игнорирам.Вечерта ,братята ми се прибраха,вечеряхме всички .Когато се навечеряхме ,чичо Бен съобщи,че утре призори заминавам ,Лордът ме поискал аз жена ,а той не беше някой на който да се откаже.В този миг светът ми се сгромоляса ,знаех ,че един ден ще напусна домът си ,за да се омъжа ,но не очаквах нито да е толкова скоро ,нито да е за някой ,който не е човек.Още по малко за него страшилището на градът ,този който дори от името му ,всички трепереха.Но нямаше какво да се направи ,прибрах масата и измих съдовете мълчаливо.Знаех ,че ако му беше отказал Чичо Бен ,нямаше да е между живите.
Цялата нощ ,не можах да мигна ,на разсъмване ,когато петлите пропяха ,аз още не бях заспивала.Станах донесох си вода и се измих ,облякох най-хубавата си рокля ,може този брак да не ми беше по сърце,но нямаше да изложа семейството си.Направих закуска и обяд ,за братята ,чичо и сестричката си .Замислех ,се кой щеше отсега нататък да се грижи за тях,като те и крачка не можеха да направят без да им кажа накъде,особено Лили ,тя щеше да страда,много до толкова беше свикнала с мен ,както и аз с нея.Дойде богата карета пред схлопената ни къщурка ,за да ме откара в двореца на Лорда ,целунах братята си и Лили докато спи ,дори чичо Бен ,прегърнах ги сърдечно задружно си поплакахме ,след което един от пажовете ми помогна да се кача в каретата.
Пристигнахме много бързо ,влизайки в огромния дворец онемях,бях го виждала само от вън ,но от вътре той беше приказен.Но нямах възможност да я разгледам защото веднага ме закараха в една стая.Там три жени ме съблякоха и ме въведоха в огромна баня ,сигурно колкото цялата ми къща.Легнах във вана с ароматни масла и ухаещи цветя ,след нея кожата ми беше мека като на бебе ,беше ми странно,никога досега не бях се къпала във вана ,още повече толкова дълго и с гореща вода и никой не ми е помагал.Затова ужасно се притесних ,като започнаха да търкат тялото ми с гъба измиха стъпалата ми ,а една от тях превърна косата ми в изкряща феерия.След ненормално дългата баня,започнаха още по страни неща ,да втриват масла и кремове по цялото ми тяло ,които започнаха да ме отпускат и даже успях да заспя.Събудиха ме ,чак за вечеря ,за което им бях благодарна без това ,цялата нощ не бях спала.Отново започнаха със същите процедури банята ,мазилата ,и ми донесоха още по-разкошна рокля ,в бордо със златни цветя ,от най-фина коприна ,обувки на високи токчета ,никога не бях ходила на подобно нещо и започнах да се препъвам.Прислужничките ми се изсмяха ,тогава дойде една яка жена ,която ги сгълча :
- Престанете глупави кукумявки ,да не мислите ,че е толкова лесно ,ела дете мое ,ще те науча на всичко необходимо ,от теб ще направя истинска дама.Усмихнах и` се изглеждаше искрена.Тръгнах след нея ,тя ми отдели няколко часа ,за да ми покаже ,как да вървя с изправен гръб и да не се клатушкам.След ,което отидохме в трапезарията ,там видях толкова много прибори ,започна да ми обяснява. Обучаваме голяма част от вечерта,когато наистина вече не можех да запомня повече спря и ми донесе нещо да ядене.Каза ми :
-Господарят ,не може да ви прави компания тази вечер ,съжалявам.Сърцето ми се разтуптя от радост ,аз изобщо не изгарях от желание да се запознавам с него или изобщо да го виждам.Ядох обилно ,вечерята беше разкошна след което си легнах и заспах.
На сутринта се събудих ,както всеки ден с първото показване на слънцето.Но сега нямаше какво да правя ,опитах се да изляза ,но с изненада установих ,че вратата е заключена.Върнах се в леглото ,но полежах още половин час ,но не ме свърташе в леглото.Станах измих се в огромната баня ,съвсем сама ,беше приятно ,но не можех да остана там дълго ,бях свикнала да взимам бърз душ.След ,което ,облякох същата рокля от вечерта,в която просто можех да се влюбя,толкова фина и приятна на допир.Застанах до огромния прозорец и наблюдавах двора ,който беше просторен,докъдето ми стигаше погледът ,се виждаха гори и тревна площ.Останах така загледана с часове,неспособна да откъсна погледът си от таи величествена гледка.Беше 10 сутринта ,когато отвориха вратата,влязоха две жени ,които ми донесоха свето синя рокля и ми казаха ,че това е дневната ми дреха,въпреки протестът ми ме изкъпаха наново и ме намазаха с онези масла ,от които кожата ми ставаше ,като на бебе.Когато ме облякоха в синята рокля ,с цветът на небе при ясно време ,сресаха косата ми ,и я превърнаха в нещо необикновено красиво.Когато вече бях готова според тях ,дойде онази жена от вчера и продължи уроците ми ,по поведение и начин на изразяване.Сърцето ми се зарадва ,когато излязохме под слънчевите лъчи в двора,който от вън беше още по-голям.Тогава я попитах :
- Как да те наричам ,не знам името ти ?Тя се усмихна.
- Моето име ,не е важно Господарке,но можете да ми викате Аделаида.
- Не ме наричай господарке ,аз се казвам Лейла.Усмихнах и` се и стиснах ръката и в знак потвърждение на думите ми.
- Не мога ,Господарке ,ако Лордът ,разбере ,че не се отнасям към Вас ,с нужното уважение ,ще ме накаже.Тя потрепери ,хванах и другата и` ръка и се вгледах в очите и`.
- Няма да те накаже ,ако не разбере ,ще ме наричаш така ,само когато сме на саме.-Жената кимна с благодарност.
- Кажи ми Аделаида,защо ме заключват ,няма да избягам ,от какво ес страхуват ? Тя се доближи до мен и ми прошепна:
- Не да избягате се страхуват Господарке Лейла ,а за вашата безопасност Лорд Лаян ,не е единственият вампир в замъка и докато не заяви ,че сте негова ,вие ,не сте в безопасност.-Изтръпнах при думите и` ,но не го показах.Тогава ме загложди едно любопитство ,относно бъдещия ми съпруг.
- Кажи ми какъв е той ,Лаян-изрекох името му и почувствах тръпка ,сякаш съм направила нещо забранено.Тя се приближи още по -близо ,хвана ръката ми и без да каже дума ме поведе на вътре към гората.Вървяхме мълчаливо ,докато не стигнахме ,една полянка на сред нея имаше малко езерце и една открит беседка ,седнахме вътре.
- Лорд Лаян е много властен ,но и много самотен ,ти Господарке Лейла би могла ,да го научиш ,да бъде по мек .Твоята красота и невинност ще ти помогнат.Погледнах я смаяно .
- Но аз не искам,ако той не ме беше поискал ,аз никога нямаше да тръгна ...
- Чакай -каза тя .Лордът не те е поискал ,твоят баща те предложи ,за да се опрости дългът му на карти.Погледнах я
- Сигурна ли си ?
- Да напълно Господарке ,аз бях там когато баща ви каза "Имам красива дъщеря ,като луната ,ще ти я дам ,ако забравиш за сумата ,която ти дължа."
- Той не ми е баща- за първи път го изричах ,но за първи път усетих радост от това .- Моят истински баща не би ме продал,той почина преди доста време.
- Съжалявам -каза тъжно Аделаида.
- Аз пък не ,казах ,но една сълза се търкулна по бузата ми ,радвам ,се че разбрах що за човек е.-опитах да се усмихна.Тя също се засмя.След ,което се върнахме ,в къщата ,за да се приготвя за вечерята и срещата с вампира.

Глава 2
Срещата

Лейла :

Прибрахме се с Аделаида вътре в двореца малко преди да се стъмни.Влязох в стаята си където вече ме очакваха трите прислужнички ,знаех ,че няма смисъл да протестирам ,за това се оставих послушно в техните ръце ,да ме къпят решат и да втриват ароматните масла в кожата ми.Тази вечер роклята ми беше кърваво червена ,от страни поръбена в черно ,чувствах се като някоя принцеса ,да това определено беше рокля на кралска особа.Когато влязох в трапезарията ,щях да онемея ,масата, вече беше сервирана с най-отбрани ястия .
Приближих се плахо,той вече беше там ,когато го видях сърцето ми спря.Беше заел предизвикателна поза ,но дори не ме погледна когато бях близо до масата ,един от прислужниците ми придърпа стола и ме настани.През цялото време не можех да откъсна очи от него ,беше красив ,какво говоря беше повече от красив ,беше божествен ,неземен , трябваше да си напомням ,че той не е човек и не бива ,да буди подобни чувства в мене.Когато ни сервираха супата ,той най-сетне ме погледна ,бях се зазяпала в него, да го видя дали ще яде.Той взе лъжицата и с елегантен маниер я постави в устата си,наблюдавах това движение ,като омагьосана.Без да ме поглежда каза :
- Нали знаеш ,че не е възпитано ,да се зазяпаш така в някой ,който се храни ?
- Съжалявам –смотолевих - просто …
- Просто …подкани ме той .
- Ми беше любопитно, дали наистина се храните с нещо различно от кръв-казах на бързо. Той се засмя ,смехът му отекна из цялата зала,а аз се смутих .
- И какво установи –каза той ,като взе още една лъжица от супата и я сложи в устата си.Този път ме погледна макар и само за секунда ,аз улових погледът му ,очите му бяха тъмни и сякаш го бях развеселила.
- Аз …
- Да ?
- Няма значение .
- Както кажеш –той се засмя.За миг видях зъбите му ,но нямаше и следа от вампирските ,неусетно пак се бях зазяпала .
- Този път какво ?
- Не нищо .
- Не ,кажи ми ,защо не спираш да ме гледаш ?
- Ами ,аз до сега никога не съм виждала вампир от близо ,къде са ти зъбите?-Той се засмя отново ,но в този път в тонът му имаше язвителна нотка.
- Съвсем скоро ще се опознаем доста от близо.Повярвай не искаш да ги видиш ,вадя ги само когато се храня ,освен ако не предлагаш нещо ?
- Не - казах силно ,аз ще бъда твоя съпруга ,а не храна. Извини ме -казах и станах от масата ,вече не ми се ядеше.
Влязох направо в стаята си и се хвърлих на леглото ,както си бях с дрехите и обувките ,започнах тихо да оплаквам съдбата си.Той беше по-ужасен отколкото си го представях.

Лаян :

Събуждайки се от дневния си сън ,взех вана ,отново около мен се суетяха момичета ,които ми приготвиха банята и оставиха чисти кърпи.Но ме оставиха сам ,да се изкъпя ,знаеха ,че не обичам ,да бъдат около мен.Понякога взимах някоя от тях в банята ,за да се позабавлявам.Но днес реших ,че няма да ми е нужно ,вчера добре се бях позабавлявал ,даже пропуснах вечерята ,с годеницата си.Засмях се мислено при думата годеница ,аз сгоден.Беше смешно и определено не го желаех ,но от друга страна щеше да бъде забавно ,това беше нещо ново ,което за всичките ми столетия не бях пробвал.А и обещанието на бащата ,че момичето е по-красиво от луната.Бях заинтригуван,пристигнах пръв в трапезарията ,разбира се ,че я забелязах още щом влезе ,но не и` го показах.В секундите ,в които тя беше заета с прислужника ,аз я огледах от глава до пети ,макар ,че повечето беше скрито от тази рокля ,кой идиот и беше дал толкова целомъдрена дреха,нямаше как да не забележа ,че не бе излъгал.Тогава тя се загледа в мене.Не знаех как да реагирам ,за първи път за толкова време ,се почувствах не на място ,нейния поглед ме смущаваше,беше пълен с любопитство и очакване.За това реших да я заговоря ,за да спра ,това оглеждане,с което ме караше да се чувствам неудобно.Може би не беше най-подходящото, да я заям още в началото ,все пак щеше да ми бъде съпруга ,но аз просто не можех да се държа мило ,не беше в стилът ми .Все пак постигнах желания ефект и за момент ,очите и` ,не ме изгаряха.Само какви очи имаше ,топли и дълбоки, имах чувството ,че ще проникнат в душата ми.Тя цялата беше прелестна.Започна да ми задава глупави въпроси ,но се опитвах да си казвам ,че е нормално ,да се интересува от тези неща .Бях дочувал ,че хората питат ,за какво ни е храната и дали наистина я ядем.Истината беше ,че ми харесваше вкусът на човешката храна ,а и не можех да я оставя само тя да яде и аз да я гледам .Следях всяко нейно движение ,беше ми любопитно ,отдавна не съм бил в компанията на човек ,който не смятам да изцедя и убия.А тя беше интересна ,но исках да спре да ме оглежда ,така се чувствах като стока ,за продан.За това станах малко груб ,не очаквах а се обиди толкова,но какво пък , жени.Поне имаше характер и нямаше да ми омръзне бързо,когато напрегнах слухът си ,за да я чуя къде е ,разбрах ,че се е прибрала в стаята и плаче .За част от секундата ,ми мина мисъл ,да отида да и` се извиня и да я успокоя, но бързо я разкарах ,аз просто не бях такъв ,а и все някога щеше да и мине.
Както си бях замислен за момичето ,на което дори името не разбрах.Не че имаше голямо значение де, Генералът ми дойде и ми каза :
- Лаян ,хората вдигат бунт ,смятат ,че данъците ,върху реколтата са твърде тежки.
- Как смеят –ядосах се и станах щях да им дам да се разберат ,думата на Лорда беше закон и като такъв, не подлежеше на оспорване ,скоро щяха да разберат ,защо ми викаха страшилището на града.

Глава 3
Урок

Лейла :

Цялата нощ не спах ,а плаках ,знаех ,че няма да променя нищо ,но поне щеше да ми олекне.Събудиха ме прислужниците ,за сутрешната ми баня,но ги отпратих ,останах още малко в леглото.Когато дойде Аделаида ме запита дали съм болна ,казах :
- Не ,само сърцето ми е болно ,трябва да ми помогнеш да избягам ,не искам повече да опознавам този отвратителен тип.
- Не ме молете само за това Господарке Лейла ,той ще ме убие ,ако ви помогна.
- Той няма да знае –казах с надежда в очите .
- Няма нещо скрито от Лорд Лаян в този дворец или извън него .Въздъхнах .
- Добре права си ,тогава ми помогни ,да отложа ,виждането ни поне до сватбата.
- Може да се направите на болна ,но той ще узнае ,че го лъжете .Единственият начин е наистина да се разболеете ,но защо ви е Господарке ,опитайте се да смекчите ,неговия характер ,Вие можете .
- Не искам ,Аделаида изобщо не искам да имам какво и да e общо с него.Ти не беше там държеше се с мен ,все едно съм най-долното същество ,все едно съм му за храна.Очите на жената се разшириха- Да ,попита ме, дали не му предлагам кръвта си ,а аз просто му зададох няколко въпроса ,какво толкова .Недоумявах.
- Зависи какви са били въпросите,не си го питала как се убиват вампири ,нали ?-тя се засмя.
- Не- засмях се и аз -не съм толкова луда .
- Добре -тя си отдъхна.-А как ти се стори той ?-запита тя
- Казах ти вече отвратителен е .
- Не питах като характер.
- А иначе е сладък –изчервих се ,а тя се засмя отново.
- Знаех ,че ще ти хареса-Каза тя доволна
- Но той не ме харесва .Казах тъжно
- Защо реши така ?
- Ами не ми обърна никакво внимание ,след това ме заяде.
- Разкажи ми. Беше прекалено лично и въпреки това ,чувствах ,че мога да и` се доверя ,разказах и всичко ,като свърших разказа си ,тя ми каза :
- Той е такъв Милейди ,според мен даже ви харесва ,но той трудно показва това на някой ,трябва да сте по настоятелна.Трябва да се сближите с него.
- Как ,като той сам не ми позволява ?
- Трябва да станете негова .
- Какво не те разбирам.
- Знаете ,за отношенията на мъжа и жената след брака.
- Искаш да му позволя ,да направи това –изпаднах в ужас – Не, не мога ,ами ,ами ако ме нарани ?
- Няма да ви нарани ,това не наранява жената ,напротив ще ви направи щастлива.
- Страх ме е
- Няма от какво. Сега ще ти обясня ,когато приключи ,бях се изчервила ,като домат.
- Не няма да го направя ,това е ужасно .Мисълта кръвопиеца ,да ме докосва по този начин ,ми се струваше отблъскваща и нередна .
Прекъснахме разговора си ,за да се измия и облека ,този път сама и излязохме в градината ,където ни сервираха ,кафе и кифлички с мармалад. Целият следобед премина в сладки приказки ,неусетно дойде вечерта . Влязохме вътре щом слънцето залезе и се приготвих за вечерята .Прислужничките влязоха предпазливо ,но аз ги посрещнах с усмивка ,оставих се да ме приготвят за вечерята ,донесоха ми рокля в смарагдово зелено . Но този път ,доста по смел модел ,който показваше повече плът ,притеснявах се ,но Аделаида я избра ,каза че ще му се хареса ,не знаех дали искам наистина да предизвикам подобни чувства в него.Но време беше да сляза ,част от мен копнееше да го види ,но другата го отричаше ,тя искаше да го мрази.
Слязох ,той отново беше там преди мен ,дори не го погледнах ,а седнах мълчаливо ,дадох му да разбере ,че още му бях сърдита ,за думите от снощи.
През цялото време ,вечеряхме мълчаливо ,без ,почти да се поглеждаме.Когато приключих с вечерята,станах ,да си ходя ,донякъде благодарна ,донякъде огорчена ,че дори не се бе опитал да ме заговори.Тогава гласът му ме спря :
- Докога ,ще се държиш ,като малко разглезено дете ?-обърнах се рязко.
- Аз ли се държа така ? негодувах.-Ти си този ,който дори не ме удостоява с поглед .Погледнах го ,очаквах да замълчи и да ме остави да си тръгна.
- Това не е вярно ,вчера се пошегувах ,а ти взимаш много навътре нещата .
- Шега ,това ,че ще ми източиш кръвта е било шега ? Погледнах го невярващо.
- Не съм казал точно това.-Опита се да отрече
- Да не беше с точно тези думи ,но няма значение ,разбрах скрития смисъл.- Продължих да го нападам.
- Виж какво момиче...
- Лейла
- Какво ?
- Казах ,че името ми е Лейла.
Той ме погледна ,явно осъзна ,че досега не е знаел името ми ,но едва ли го интересуваше.
- Както и да е Лейла ,не съм си мислел ,нито за миг ,да те ползвам ,за храна-продължаваше да отрича той.Станах и отидох до него .
- Нима ?Той се вбеси и също скочи ,прикова ме към стената ,с едно единствено движение.Лицето му беше на милиметри от моето ,когато процеди през зъби.
- Не ме предизвиквай момиченце ,не знаеш ,на какво съм способен! -гласът му беше заплашителен ,но в очите му имаше нещо друго ,гледах го без ,да се притеснявам ,право в очите.Знаех ,че вампирите могат да "омагьосват" с очи,но се надявах ,да не го пробва върху бъдещата си съпруга.
- Не ме е страх от теб! -казах силно и твърдо.Той ме погледна ,беше изненадан ,тогава изведнъж се промени ,лицето му стана призрачно бяло ,зъбите му се издължиха ,а очите му засветиха в червено,усетих ,че съм загазила ,но нямаше да отстъпя.Той се доближи до вратът ми и щракна със зъби ,потреперих ,очаквах всеки момент да ме заболи ,но нищо такова не се случи ,постепенно се успокои и зъбите му се прибраха ,а лицето му отново бе човешко и красиво.Изведнъж почувствах тръпки по цялото тяло ,беше толкова близо ,че чак ме смущаваше ,усетих как страните ми почервеняха.А той ме гледаше ,като прехласнат ,стояхме и се гледахме ,а лицата ни бяха на сантиметри ,поисках да ме целуне ,след като ми беше показал звярът и аз действително бях изтръпнала от страх ,сега исках да опитам устните му ,леко се приближих ,трябваше ,да го счете за покана,но той се отдръпна и ме погледна ,така сякаш ,се събуждаше от дълбок сън.
- И ти не знаеш,какво искаш -само каза и излезе ,като ме остави така ,стоях още прилепена към стената и мислите ми пропускаха бурно ,крещяха защо не ме целуна ,трябваше да го спра ,да си поискам целувката ,но аз не бях такова момиче ,а и досега не съм целувала никого ,ами ако не се справя ?
Не че имаше ,голямо значение ,той не пожела да ме целуне ,от което ме заболя ,бях облякла тази секси рокля ,за да получа тази целувка ,но явно той беше по-студен ,от колкото си мислех.Качих се в стаята си и тази нощ ,щях да плача.Но този път нямаше да оплаквам ,това ,че съм затворница ,а това ,че той не ме желаеше,тогава можеше да ме върне ,но дали наистина исках да се върна ,в онзи дом ,който отдавна не е бил мой и само съм се залъгвала ,че обичам живота си такъв, какъвто е ?

Лаян :

Бях толкова бесен ,как се осмеляваха ,да оспорват заповедите ми .Отидох в селото и им дадох да се разберат ,ръководителите на бунта,бяха публично обесени ,а участниците ,ги задържаха под стража и ги отведоха в тъмницата,където щяха , да послужат за храна на моя вид.Прибрах се в много лошо настроение ,убих двама от прислужниците си ,защото ми разляха вечерята ,а кръвта беше ценна и не трябваше да се хаби и тази нощ стаята ми влезе една от прислужниците ,но аз я отпратих ,не ми беше до това.Откакто видях момичето ,вече не исках да бъда с никоя друга.Но как ме ядоса и тя ,направи се на много важна ,мислеше ,че ще ме засегне но не беше познала.Отдавна , не ме впечатляваше подобно поведение и все пак ,ми стана гадно за нея ,особено като чух плачът и` ,беше толкова искрен и затрогващ ,но аз бях студен и беше по-добре да си остана такъв.
Слязох на вечерята ,без особено желание ,когато тя се появи ,усетих тръпка ,този път роклята и беше по-смела ,трябваше да благодаря на Аделаида ,която имаше пръст в това ,изписваше ,цялото съвършенство на тялото и` и подчертаваше,нейната женственост.Но се направих ,че не съм я забелязал ,макар ,че често и хвърлях погледи ,но прекалено бързо ,за да ги забележат ,човешките и` очи.Хранехме се мълчаливо ,тя също ме погледна няколко пъти и сякаш очакваше да я заговоря ,но бях прекалено ядосан още от вчера и то не толкова заради нейното отношение ,а заради проклетите бунтове ,за това я заядох.Но това момиче хич не можеше да сдържа буйния си нрав и скоро се скарахме.В гневът ми каза името си,беше хубаво ,а и тя беше толкова привлекателна ,дори и ядосана.Исках да и`дам урок да я сплаша, да и` покажа ,че не може да ми говори, по този начин ,но това ,което предизвиках в нея ,не беше страх.Или поне не толкова силен ,тя беше привлечена от мен ,беше навлажнила устните си ,несъзнателно и очакваше да я целуна ,именно защото видях ,че го желае толкова силно ,а исках да и дам урок ,не го направих.Но не само това беше причината,беше ме страх ,че няма да остане само целувка ,а че ще я отведа в покоите си.Тя беше порядъчно момиче ,нищо общо с жените ,с които ,обикновено си лягах.Щеше да бъде моя съпруга ,не можех да я направя своя наложница,а и не исках.Дължах и това елементарно уважение ,макар ,че след всяка следваща среща ,беше все по-трудно да спазя благоприличие и да не я докосна.Беше красива и ме подтикваше към лудост ,но беше и темпераментна ,с което още по-силно ме караше да я желая.Трябваше ,да си избия тези мисли от главата или по-скоро да се оженя за нея.Хем я исках ,хем не исках да губя свободата си .Тогава генералът ми дойде ,отново да смути мислите ми ,но му бях благодарен .А и новината ,която носеше ме зарадва.
- Лаян ,всичко е наред ,бунтът е изкоренен и не само са съгласни със старите условия , а са готови да приемат и нови-засмя се.
- Страхотни новини приятелю -прегърнах го сърдечно. Да Стив ,беше мой генерал ,но освен това беше и верен приятел.Само той и Аделаида ,бяха получил правото,да ме наричат по име.За всички останали бях Лорда.Най-странното беше ,че той не беше вампир ,а човек ,но не понасяше ,своята раса и се биеше на страната на кръвопийците.Беше ми верен ,знаеше много от тайните ми,но ги беше запазил ,за това го бях нарекъл свой приятел и му бях дал всички привилегии ,които притежаваха ,само вампирите.Той беше доказал ,че е достоен за всичко и един ден ,щях да го превърна. Имаше хора ,за които е жалко ,да са такива ,при условие ,че мислеха и действаха хладнокръвно ,като вампири и Стив ,беше един от тях.
- Хайде да пийнем приятелю -усмихнах се ,след тези новини настроението ми се беше подобрило.Извиках ,един прислужник ,който ни донесе вино ,наля ни в чаши и Стив дигна тост.
- Наздраве ,за диктата на Лорда -Страшилището на града.-засмях се и чукнах чашата си в неговата.
Пихме и се смяхме през цялата нощ ,спомних ме си отминали времена и почти, бях забравил за момичето ,почти.Когато чух Лейла ,да плаче ,като ранена птичка ,заболя ме ,истински ,не исках тя да страда ,но не знаех какво да направя.Не можех да и дам това ,което желаеше,поне докато не станеше,моя съпруга,а въпреки ,че желанието ми към нея ,беше толкова силно ,щях да се опитам максимално да удължа ,времето ,в което и двамата имахме свободата си.
Когато нощта свърши и беше време да си легна ,дълго не можах да заспя .Мислех за нея и за болката и` ,плачът и се чуваше , почти до разсъмване ,истината, която се опитах да отрека ,дори пред себе си ,беше ,че тя съвсем не ми е безразлична вече.

Глава 4
Гняв

Лейла :

И тази сутрин ,се събудих с подпухнали очи ,до кога щях да плача ,за някой ,който не се заслужава.Станах измих се и излязох в градината,дори не дочаках закуската.Имах нужда от въздух и без това коремът ми се беше обърнал и не исках нищо. Градината беше приказна не спирах да и се възхищавам.Навсякъде ,на където и да се обърнеш ,те посрещаше аромата на розите ,които бяха в три цвята розови ,червени и бели.Зеленината приятно обгръщаше всичко наоколо и те караше да се отпуснеш ,а слънцето беше толкова приятно леко ,галеше кожата ми.Разхождах ,се покрай поточето и цветните градини ,когато от нищото изникна ,грамаден мъж ,не колкото Лаян ,но все пак внушителен.Изтръпнах ,че може да е един от тях ,но изведнъж се успокоих ,беше приятен слънчев ден ,а те не можеха да излизат по светло.
- Не се бой-чух гласът му
- Кой си ти ?-запитах притаила дъхът си.
- Генерал Стив Ворден ,на вашите услуги ,милейди.Той се поклони ниско.
- Аз съм Лейла –казах плахо.
- Да знам годеницата на Лорда.
- Да- въздъхнах
- Е Генерале ,какво ви води ,в този ранен част ,навън.Той се усмихна
- Моля те без формалности ,те са за господарите ,наричай ме Стив.
- Добре ,но и само ако ти ме наричаш Лейла.-засмях се .
- Дадено -намигна ми ,прелестно.Засмях се ,беше приятно ,че мога да разговарям с още някого, освен Аделаида.
- Е ,Стив ,как така си генерал на вампирите ? Той е усмихна.
- Очаквах този въпрос. -каза - С Лаян участвахме заедно в битките ,показах голяма смелост или може да се каже безрасъдство имайки предвид ,това ,че не съм безсмъртен.Но той беше впечатлен от моите умения и за това ме превърна в свой генерал и своя дясна ръка.
- Хм -казах - Само не ми казвай ,че би искал да си вампир.
- Да, Лейла това е за ,което мечтая ,хората са слаби ,те нямат нищо ,нямат собствена воля,вампирите са абсолютната власт ,за това искам да съм един от тях.
Гледах го така ,сякаш беше луд .
- Не мисля ,че хората са безволеви и слаби ,това ,че някои от тях позволяват да се държат с тях по този начин ,не значи ,че всички са такива.
- Да знам ,Лейла ,малко хора притежават твоят пламък.- Изчервих се ,какво всъщност знаеше той за мен ,дали Лаян му беше споделил как сме се карали ,как съм копняла да ме целуне ?Реших да го попитам директно.
- Какво сте си говорили за мен ?Той ме погледна ,може би не очакваше ,да съм толкова дръзка.
- Нищо Лейла -каза след кратко мълчание.- Не е ставало дума за теб ,но не беше и нужно ,целия дворец говори ,как си се опънала на господаря.
- Така ли ? -поинтересувах се аз.Но той не отговори в този момент дойде Аделаида и ни прекъсна.
- Стив ,стига си занимавал Госпордарката Лейла с глупости -след което се обърна към мен- Хайде господарке ,ще изпуснете вечерята Лорда ,не обича ,да чака.
- Аз ,няма да отида ,казах троснато
- Но как не може ,той ще се разгневи.
- Да се гневи ,колкото иска ,не съм длъжна да вечерям с някой ,който ми е антипатичен ,по-добре да умра от глад.И Стив и Аделаида ме зяпнаха невярващо ,а аз се врътнах и се качих в стаята си без ,да кажа и дума повече.
Бях се приготвила ,да си лягам,макар и без вечеря ,не бях сложила нищо в коремът си този ден ,но гордостта ми беше по-силна от гладът.Изведнъж ,се чу страшен шум и вратата на стаята ми се превърна на трески,Лаян връхлетя вътре ,беше разгневен,в очите му проблясваше онзи хишнически блясък ,който вече бях виждала и никога нямаше да забравя.Гледаше ме така ,сякаш всеки момент ,щеше да ме разкъса на парчета,потреперих ,тогава забелязах как погледът му се промени в него имаше нещо непознато ,което излъчваше топлина ,нима това чудовище,беше способно на това ? Скочи към мен ,опитах да се отдръпна ,но беше прекалено бърз ,събори ме и ме притисна ,никога не съм се чувствала така,прикована от тялото му ,за леглото ,аз изгарях отвътре ,тогава ме целуна ,беше толкова гневна целувка ,дори ми причини болка с нея ,но я желаех ,повече от всичко.Останах без дъх ,тогава той се отдръпна и ме попита ,защо съм го изгъгала ,не знаех за какво говори ,тогава отново ме целуна но този път ,с повече страст и по -малко грубост ,свали халатът ми ,нощницата ми почти беше на земята,беше видял гърдите и коремът ми ,изведнъж изпитах панически страх,опитах се да се отдръпна ,не можех да му позволя да ме има ,без да се е оженил за мен ,не исках да ме превърне в своя наложница ,опитах се да се измъкна ,но не можех ,той беше стотици пъти по-силен и ме беше хванал здраво ,накрая започнах да се отпускам ,нямаше никакъв смисъл да се съпротивлявам ,но нямаше ,да получи нищо от мен ,щях да съм като кукла в ръцете му.Той явно се осъзна защото стана и каза ,че съжалява.Върна ми дрехи.Закрих се ,само с халата ,още треперих,очите ми се напълниха със сълзи ,които не можех да сдръжа ,тогава той дойде при мен и ме прегърна ,не го докоснах ,макар ,че копнеех повече от всичко, за това,но ме беше и яд,за дето за молко за ме изнасили.Той ми се извини и попита :
-Още веднъж ,извинявай ,не нямаше да го направя ,просто ти бях ядосан ,за дето излъга ,че си неразположена ,толкова ли ме мразиш,че нежелаеш дори да вечеряш с мен ?Без да се замислях ,отговорих положително ,бях толкова ядосана ,той стана и си тръгна ,веднага щом го изрекох съжалих, исках да изтичам след него ,да му кажа ,че съм излъгала ,но той трябваше да се успокои ,така ,беше опасно ,да говоря с него.Ами ако никога не ми простеше ,ако ме върнеше ,какво щях да правя ? Вече не можех да си представя животът си ,без него.

Лаян :

През целият ден ,почти не мигнах ,мислех за нея ,за малкото момиче ,което можех да смачкам ,като муха ,ако пожелаех и тя го знаеше и въпреки това ,се държеше толкова гордо и без да се страхува.Все пред очите ми беше ,притиснатото и до стената тяло с издадените устни ,очакващи целувка.Разтърсих главата си ,този път ,щях да я целуна ,въпреки ,че рискувах ,да не спра само с целувката ,щях да го направя.Не можех ,не издържах повече , ако още веднъж само ,чуя плачът и`,,ще се кача гори и ще спра сълзите и` ,с целувки.Бях се замислил ,когато един от слугите ме прекъсна ,следван от Аделаида
Господарю -каза тя - Господарката ,няма да слезе,за вечеря ,не се чувства добре.-
- Какво и` е ? попитах,наистина се тревожех за нея.
- Неразположена е .
Знаех за месечните неразположения на жените и това изобщо нямаше да ми помогне ,с самоконтрола ,който и без това ,тя топеше дори само с присъствието си.
- Добре ,занеси и` ,вечерята горе.Не искам да остане гладна.-засмях се,но тогава нещо в поведение на Аделаида ,ме усъмни.Тя трепереше.- - Какво ти е ?-попитах я,като се приближих към нея ,можех да усетя страхът и`.- Защо трепериш ,Аделаида ,тя мълчеше ,излъгали ме ?-Побеснях ,трябваше де се махна,преди да съм направил нещо ,за което после щях да съжалявам.Качих се в стаята на Лейла,беше заключено за това влязох с все вратата.Тя се стресна и подскочи ,беше облечена в полупрозрачна нощтница и тънък халат отгоре ,който една прикриваше голото и` ,тяло .Приковах погледът си в нея ,виждах съвсем ясно всичко от тялото и`,големите ,гърди се надигаха неспокойно,кожата и` сияеше ,тогава отпуснах сетивата си и долових съвсем лекият и парфюм ,не издържах ,гледката ,веднаха стопи ядът ми ,съборих я на леглото и` ,я притиснах под себе си ,можех да я почувствам ,топлината,на кожата и` ,както и нейната мекота.Погалих я в очите и` ,се четеше объркване,но и още нещо и тя го искаше ,целунах я.Устните и` ,бяха толкова сладки ,че не можех да спра,чак когато усетих ,че тя не може да си поеме дъх я пуснах ,станах от нея ,в този миг ,гневът ми отново се завърна.
- Какви са тези глупости ,че си неразположена ,не надушвам никаква кръв -развиках се.Тя стоеше като гръмната ,явно избликът ми на страст,още и`,влияеше дишаше тежко ,косите и` ,бяха разрошени ,исках да и се сърдя ,но точно тогава когато ме погледна с големите си очи ,не можех ,приближих се до нея ,знаех ,че не трябва да го правя ,но не се сдръжах отново я награбих ,като започнах да я събличам,първо свалих халата и` ,като трябваше да впрегна целият си самонкрол ,да не късам ,а да я събличам ,тя се стъписа и се опита да се дръпне ,но бях по -силен,бях убезомял ,гневът диктуваше действията ми ,не мислех ,тя видя ,че трябва да се подчини ,за това се отпусна, не исках да е така.
- Съжалявам- казах,след ,което станах от нея и върнах дрехите и`.Гледах я когато забелязах ,как сълзите се стекоха от очите и` ,отидох и я прегърнах.
- Недей Лейла ,не плачи.
- Щеше да ме изнасилиш.-каза тя ,но не беше въпрос- С какво го заслужих ?
- - Извинявай още веднъж ,не нямаше да го направя-казах ,обясних как бях ядосан ,за дето ме беше излъгала и тогава един въпрос не ми даваше мира ,попитах я толкова ли много ме мрази ,че отказва компанията ми дори за вечеря.
- Да -чух отговорът и`.Това ми беше достатъчно ,нямаше какво да говоря с нея ,излязох от стаята и отидох в покоите си ,бях побеснял ,как можеше да ми говори така ,всеки друг бих убил ,всеки друг ,но не и нея ,но защо ми пукаше,след като за нея беше все едно ?Порьчах си бутилка с уиски и друга с кръв и ги смесих,започнах да се наливам.Исках да забравя думите и` ,още звучаха в главата ,а устните ми ,горяха от нейните исках я ,а тя ме мразеше.Продължих да пия ,изпих бутилката ,за рекордно време и си поръчах нова ,но този път само с уиски ,тогава дочух плачът и` ,сърцето ми се късаше,това сърце ,което отдавна не биеше ,щеше да умре отново ,само докато слушаше този жален плач.Излязох ,не можех да я слушам ,болеше ме ,но тя си го заслужаваше,защо не пренебрегнеше гордоста си и факта ,че ми беше продадена и не се оставеше ,да бъде обичана .Какво пък ,тя губеше ,можех да я обичам ,можеше да е всичко за мен ,но сега всичко беше ,останало в минало време ,щях да се оженя за нея ,още утре, защото вече не издържах трябваше да я имам ,а не исках да се чувства така ,все едно я изнасилвам ,.Тогава нямаше да има оправдание ,а трябваше да се подчини като моя съпрука ,беше длъжна ,да ме приеме в леглото си ,но никога повече нямаше да и` покажа,че можеше и да я обичам.

» Не искай ,да те обичам .../Коментари /